Сатиричният театър „Алеко Константинов“ в София добавя ново заглавие в афиша си – „Пак плаче, но този път от щастие“ по едноименната творба на сръбския драматург Новица Савич. Спектакълът е двоен дебют – първа режисура на Явор Борисов и първа постановка на пиесата у нас. Драматург на продукцията е Михаил Тазев.
Балканската „културна свинщина“, погледната през смях
Новото представление търси хумора като инструмент за разпознаване на нашите навици и лицемерия, без да им отстъпва терен. Драматургът на трупата Михаил Тазев подчертава сатиричния нерв на пиесата:
„Пак плаче, но този път от щастие, по много интелигентен и хубав начин успява да хване балканската културна свинщина.“ — Михаил Тазев, драматург в Сатиричния театър
Режисьорът Явор Борисов допълва, че е ключово да не потъваме в това, което осмиваме, иначе то „поглъща“ и зрителя, и сцената. Той посочва като пример сръбската група „Перо деформеро“.
„В тази културна свинщина са средствата, които ние използваме да назовем проблема, да разкажем историята, но да не потъваме в тази свинщина – много е важно.“ — Явор Борисов, режисьор на спектакъла
Какво се случва на сцената
Действието събира петима души на една малка гара на Балканския полуостров. Това е място, на което вместо влакове пристигат истини, разочарования и неочаквани проблясъци на мъдрост и щастие. В основата е деликатната нишка на човешкото поведение – желанието да сме свободни и по правилата, но и готовността да се възползваме, щом се открие възможност.
„В текста много тънко е хваната нишката, която проследява как един човек иска да бъде свободен, да има права и всичко да е законно, но в момента, в който му се даде възможност това да не е така, той се възползва. След това се изчиства и казва: сега пак ще бъде всичко по законен ред.“ — Михаил Тазев
Драматургът подчертава, че пиесата напълно приляга на нашия контекст – без нужда от допълнения или промени.
Режисьорският труд и „интергалактически пънк рок“
Явор Борисов признава, че към режисурата подхожда с голям респект и дисциплина:
„Вярвам, че има един-единствен начин на работа – да си тотално потънал в това, което искаш. Режисьорът не може да го кара на вдъхновение както актьорът. Тук има един огромен труд, който режисьорът трябва да положи вкъщи.“ — Явор Борисов
Той описва енергията на спектакъла като „интергалактически пънк рок“, с ярка звукова линия и дръзка сценична динамика.
Музиката: от „Перо деформеро“ до S.A.R.S.
В представлението звучат композиции на „Перо деформеро“, „Хорор Бишке“, мотиви от Горан Бишевич, Ибрахим Маалуф, Saint Savior (Беки Джоунс) и S.A.R.S. Музикалният избор подчертава колажния, сатиричен и жив ритъм на сценичното действие.
Постсоцбалканецът и ценностната ерозия
Борисов насочва темата отвъд образа на „малкия град“, към общия ни живот след разпада на социализма и институциите.
„Важно е какво става след разпада на социализма, разпада на институции, разпада на държави. Какво се случи с нас, как се промени животът ни за тези 30 и кусур години, ценностните ни системи… Кое избуя, кое изчезна, кога приехме ненормалното за нормално, как свикнахме с него — и което е най-важно — да дадем лъч надежда, че има изход.“ — Явор Борисов
Той предупреждава и срещу лесните клишета за „нашето“:
„Ние си мислим, че като пуснем една духова музика и два гюбека, това е нашата история. Савич разказва с тези средства за нещо съвсем друго. Ние се опитахме да вземем примера му, но да кажем нашето.“ — Явор Борисов
Творческият екип съзнателно стои далеч от шаблона.
„Няма нито едно ‘лесно клише’ в постановката. Стремихме се да бъдем верни и истински — да ни вълнува нас, за да вълнува и зрителя.“ — Явор Борисов
Екип и роли
„Пак плаче, но този път от щастие“ е в превод на Ася Тихинова, със сценография на Пламена Боева и хореография на Рада Кайрякова. На сцената излизат Полин Лалова, Божидар Мицев, Теодор Елмазов, Лана Гекова и Ивайло Калоянчев. Помощник-режисьори са Живка Бадева и Боряна Атанасова.
Очакван гост: Воислав Савич
До края на годината трупата очаква да посрещне наследника на автора — Воислав Савич. Подобно на своя баща, той пише активно за кино и театър и следи с интерес българската постановка, като планира посещение в София в близките месеци.
Воислав Савич е роден през 1971 г. и завършва драматургия в Белград. Носител е на две от най-важните национални отличия на Сърбия за драматургия — „Стерия“ (за най-добър оригинален драматичен текст през 2011 г. — „Отпътуване към красивото“) и „Бранислав Нушич“ на Сръбската асоциация на драматурзите (за най-добър драматичен текст през 2012 г. — „Изпълнителна“). Счита се за първия сръбски драматург, гастролирал в чужбина — в Словакия през 1997 г. с пиесата „Чуваш ли плача ми, мамо?“, играна 20 години. В Сърбия дебютира на следващата година с тази комедия в Народния театър, Белград. Работил е като редактор, драматург и сценарист в телевизията, телевизионни продукции и маркетингови агенции.
На кратко
- Двоен дебют в Сатирата, София — първа режисура на Явор Борисов и първа постановка у нас на пиесата на Новица Савич.
- Тема — балканската „културна свинщина“, свободата, законът и човешките компромиси, без потъване в клишета.
- Стил и музика — „интергалактически пънк рок“; звучат „Перо деформеро“, „Хорор Бишке“, мотиви от Горан Бишевич, Ибрахим Маалуф, Saint Savior (Беки Джоунс) и S.A.R.S.
- Екип — превод: Ася Тихинова; сценография: Пламена Боева; хореография: Рада Кайрякова; участие: Полин Лалова, Божидар Мицев, Теодор Елмазов, Лана Гекова, Ивайло Калоянчев; помощник-режисьори: Живка Бадева, Боряна Атанасова.
- Очакван гост — до края на годината се очаква посещение на Воислав Савич (род. 1971), носител на „Стерия“ (2011) и „Бранислав Нушич“ (2012).
