В Художествена галерия Перник, зала „Любен Гайдаров“ в Двореца на културата, бе открита изложбата „Златю Бояджиев и обредността на Сурва“ – първото събитие в програмата на международния фестивал на маскарадните игри „Сурва“, който започва утре и отбелязва 60 години от първото си издание.
Начало на празника с класик на българската живопис
Официалното откриване направи заместник-кметът на Перник Стефан Кръстев, който подчерта значението на експозицията за града и фестивала.
„Горд съм, че това е първото събитие в програмата на фестивала. В следващите дни не само Перник и България, но и цяла Европа ще тупти в ритъма на „Сурва““, заяви Стефан Кръстев.
Експозицията събира 30 произведения, преобладаващо от колекцията на Регионалния исторически музей – Благоевград, както и картини от частни колекции, от фонда на пернишката галерия и от регионалната библиотека, съобщи директорът на галерията в Перник Галина Декова.
„Колегите предоставиха за юбилейното издание на „Сурва“ изключителна колекция от късни творби на Златю Бояджиев. Избрахме да ги покажем заради интереса му към митове, празници и обреди. Той създава цели цикли, посветени на зимните празници, религиозните ритуали и други обредни теми“, каза Галина Декова.
Живопис отвъд изпитанията: ранният и късният Бояджиев
Изложбата акцентира върху късния период на Златю Бояджиев. След инсулт през 1951 г., парализирал дясната му половина, художникът започва да рисува с лявата ръка и развива по-свободен стил с експресивни и импресионистични влияния. Преди това творчеството му е белязано от прецизен реализъм, подплатен от модерното европейско изкуство – и най-вече „новата предметност“, както и от чувствителността към ранния Ренесанс. Посещението му в Италия през 30-те години на ХХ век оставя трайна следа в композицията и техниката му, които той органично съчетава с българската традиция. Създава емблематични образи и сцени от селския бит, родната земя и живота, близък до природата.
През 70-те години Бояджиев участва в специален пленер в Благоевград, организиран само за него, и рисува на място, обикаляйки региона – период, който обогатява тематичното разнообразие в творчеството му.
Сурвакари и кукери: образи от традицията
В много от произведенията на художника присъстват сурвакари и кукери, макар в настоящата експозиция тези мотиви да са по-редки. На плаката на изложбата е показан фрагмент от картина, представяна в Националната художествена галерия, с образи на сурвакари от Пернишко. Организаторите вече подготвят по-широк бъдещ проект, посветен именно на тези сюжети.
„Тези картини се показват за първи път в Перник в тази конфигурация. Това е възможност да се види автор от такъв ранг и колекция от високо качество“, подчерта Галина Декова.
Контекстът „Сурва“: жива традиция със световно признание
Международният фестивал „Сурва“ в Перник е сред най-емблематичните празници на маскарадните игри у нас. Обичаят „Сурова“ в Пернишко е вписан през 2015 г. в Представителния списък на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство – признание за силата на местната общност да пази и развива традицията.
Кога и къде
„Златю Бояджиев и обредността на Сурва“ остава в зала „Любен Гайдаров“ в Двореца на културата в Перник до началото на април. Експозицията е част от официалната програма за юбилейното издание на фестивала и кани публиката да види най-доброто от българската живописна традиция в диалог с живото наследство на „Сурва“.
Накратко
- Откриване в зала „Любен Гайдаров“ в Двореца на културата – първо събитие от програмата на „Сурва“.
- Показани са 30 произведения – основно от РИМ – Благоевград, както и от частни колекции, пернишката галерия и регионалната библиотека.
- Акцент върху късния период на Златю Бояджиев след 1951 г.; ранното творчество е повлияно от „новата предметност“ и ранния Ренесанс.
- Мотивите сурвакари и кукери присъстват в творчеството му; планира се по-широк проект по темата.
- „Сурова“ в Пернишко е в списъка на ЮНЕСКО от 2015 г.; фестивалът тази година отбелязва 60 години от първото издание.
- Изложбата остава отворена до началото на април.
