С почит и аплодисменти столичният театър „Сълза и смях“ откри барелеф на легендарния мим Вельо Горанов – в деня, в който той трябваше да навърши 80 години. Инициативата е на Народно читалище „Славянска беседа“, което стопанисва откритата сцена на театъра.
„Мълчаливият“ език, който стигаше до сърцата
Театроведът Александър Жеков описа творческата енергия на Горанов като школа за чувствителност и мислене на сцената.
„В изкуството на мима той откри не просто форма на изразяване, а цяла философия. Един особен начин да докосва човешката душа – чрез жест, пауза, поглед“, каза Александър Жеков.
По думите му изпълненията на артиста носели тишина, изпълнена със смях и сълзи – зад тях често се криеха страдание и болка, но и дълбока човечност.
„За него тази сцена беше дом. Тук остави частица от себе си – отдаденост, дисциплина и безкомпромисна любов към изкуството“, подчерта още Жеков.
Мост към бъдещето на движенческия театър
С откриването на паметната плоча организаторите целят създаване на традиция в съхраняването на театралната памет.
„Днес не просто отбелязваме миналото. Създаваме мост между поколенията и поемаме отговорност да предаваме примера на един истински артист“, каза Александър Жеков.
Автор на барелефа е скулпторът Атанас Карадечев.
„Запознах се с този невероятен човек през 2015 г. Щастлив съм, че бях докоснат от този велик мъж“, сподели Атанас Карадечев.
По време на събитието бяха излъчени и документални кадри – откъси от спектакли с участието на Горанов, репетиции и интервюта.
От студио „Пантомима“ до театър „Движение“
Неговият нелек творчески път преминава през създаването и ръководството на първата професионална структура за движенчески театър в държавния тогава нов драматичен театър „Сълза и смях“ – студио „Пантомима“. В рамките на по-малко от десет години екипът реализира повече от 11 премиерни представления, част от които остават в съкровищницата на българския театър.
По-нататък пътят на артиста минава през създаването на театър „Движение“ през 1988 г., който ръководи до закриването му през 1994 г.. В последните две десетилетия той отново се връща на сцената на „Сълза и смях“, където влага лична енергия, материална подкрепа и ангажираност за съхраняването и развитието на театъра.
Биография и роли
Вельо Горанов е роден в Стара Загора. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на Боян Дановски през 1971 г.. Играе в Драматично-кукления театър „Иван Радоев“ – Плевен, театър „София“ и „Сълза и смях“.
През 1976 г. е сред създателите на студио „Пантомима“ заедно с Пейо Пантелеев и Милчо Милчев. Сред авторските му спектакли са „Един мим разказва“, „Швейк“ и „Дон Жуан“. Преподава в НАТФИЗ.
Кинотворчество: „…И дойде денят“ (1973), „Авантаж“ (1977), „Всеки ден, всяка нощ“ (1978), „Колкото синапено зърно“ (1980), „24 часа дъжд“ (1982), както и серийният филм „Фильо и Макензен“ (1979).
Личен живот и памет
Горанов се жени за актрисата Венета Зюмбюлева, от която има две дъщери – Рада Горанова и журналистката Калина Горанова. По-късно се жени за Боряна Горанова, костюмограф. Вельо Горанов си отива на 25 декември 2020 г. в София на 74 години.
На кратко
- В „Сълза и смях“ бе открит барелеф на Вельо Горанов по инициатива на НЧ „Славянска беседа“.
- Събитието съвпадна с деня, в който артистът трябваше да навърши 80 години.
- Александър Жеков определи мимическото изкуство на Горанов като „цяла философия“.
- Студио „Пантомима“ реализира повече от 11 премиерни представления за по-малко от десет години.
- Горанов е създател на театър „Движение“ (1988–1994), преподавател в НАТФИЗ и актьор с ярки роли в киното.
