Първата по рода си интерактивна карта и отворена база данни за всички 3597 читалища в България бяха представени в Националния пресклуб на Българската телеграфна агенция. Проектът е на фондация „Народни читалища“ с участие на експерти от Института за пазарна икономика и включва публична база данни, „Общински барометър“ и доклад-анализ на читалищната мрежа.
Къде, какво и за кого: какво съдържат новите инструменти
Платформата показва къде се намират читалищата и предоставя подробни профили за всяко от тях – контакти, културна дейност по години, проекти, персонал, библиотечни услуги и др. Данните са със свободен достъп и могат да бъдат използвани от институции, общини, културни организации, неправителствени структури, дарители, изследователи и местни общности. Представен е и „Общински барометър“, който обобщава информацията по общини за целите на сравненията и планирането.
„Читалищата са място за образование, те са тези, които дават достъп до култура, до книга, до всичко останало в отдалечените места“, заяви Юрий Вълковски, изпълнителен директор на фондация „Народни читалища“, като се позова на национално представително проучване на Kantar. По думите му 79 процента от хората у нас гледат положително на читалищата, а сред тези, които са имали досег с тях, одобрението достига 81 процента.
„Читалищата са място за образование, те са тези, които дават достъп до култура, до книга, до всичко останало в отдалечените места.“ — Юрий Вълковски, изпълнителен директор на фондация „Народни читалища“
Как е създадена картата: отворен код и ръчна верификация
Доц. Евгения Сарафова от Геолого-географския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ подчерта, че при разработката е липсвал официален регистър с точни адреси, което е наложило ръчна проверка на местоположенията. Тя допълни, че при установяване на неточност потребителите могат да подадат сигнал през сайта. Картата е разработена със софтуера QGIS (с отворен код).
„Надявам се, картата да е полезна за голям спектър от професионалисти.“ — доц. Евгения Сарафова, Геолого-географски факултет на СУ „Св. Климент Охридски“
Базата данни: източници, обхват и корекции
Адриан Николов, старши икономист в Института за пазарна икономика, представи събраната от екипа база данни. Информацията е обединена от регистрите на Министерството на културата, Националния статистически институт, Националната агенция за приходите и Министерството на финансите. Данните са структурирани в няколко категоризации, което позволява изследователска обработка и анализ, като обхващат периода от 2023 г. насам. Качеството на данните зависи от отчетите на самите читалища, а при нужда от корекции е наличен бутон за обратна връзка.
„Базата данни може да бъде използвана за визуализация, общински разпределения, анализ на състоянието на мрежата, аналитична статистика, както и за изследване на потребностите и възможностите за откриване на нови функции на тези общностни центрове.“ — Адриан Николов, старши икономист в Института за пазарна икономика
Профил на мрежата и финанси: селата доминират, разходите са основно за заплати
Петя Георгиева, старши икономист в Института за пазарна икономика, отбеляза, че 80 процента от читалищата се намират в селата, а 20 процента – в градовете, като разпределението между общински центрове и населени места извън тях е близко. Основният приход е от държавния и общинския бюджет, като в по-малките общини делът на публичното финансиране е по-голям. По-голямата част от разходите отиват за възнаграждения на персонала.
„Базата данни може да бъде използвана за наблюдаване на процеси и взимане на решения, свързани с разпределение и финансиране.“ — Петя Георгиева, старши икономист в Института за пазарна икономика
Следващи стъпки и полза за регионите, включително Пловдив
Екипът предвижда интегриране на възможности за дарения и опции културните институции да обновяват информацията директно. За Пловдив и областта инструментите дават бърза справка за местните читалища, тяхната активност и ресурси, което подпомага планирането на събития и партньорства на местно ниво.
Проектът е част от инициативите за 170 години от създаването на първото българско читалище и се реализира с финансовата подкрепа на Фондация „Лъчезар Цоцорков“.
Обобщение
- 3597 читалища са включени в нова онлайн карта, „Общински барометър“ и отворена база данни.
- Потребителски профили за всяко читалище: контакти, проекти, библиотечна и културна дейност, персонал.
- Данните са от Министерството на културата, НСИ, НАП и Министерството на финансите; обхватът е от 2023 г.
- 80% от читалищата са в селата, 20% – в градовете; финансирането е основно публично, разходите са предимно за заплати.
- Планират се опции за дарения и за директно обновяване на информацията от институциите.
- Обществените нагласи са положителни: 79% одобрение, 81% сред ползвалите читалища.
