Късно вечер, когато последните туристи са напуснали римския Колизей, малка група остава вътре и „вижда“ амфитеатъра по нов начин — чрез докосване, звук и въображение. Сред тях е 54-годишната Микела Маркато, сляпа по рождение, която участва в специален тур с тактилен модел на Колизея. Тя прокарва пръсти по миниатюрните арки и ясно открива елипсовидната форма на паметника.
„Разхождайки се около него, аз лично никога не бих могла да го възприема. Но с този малък модел в ръка е очевидно!“
Италия ускорява реформите за достъпност от 2021 г., след като ги обвърза с средствата от европейския план за възстановяване. Оттогава големи обекти като Помпей въведоха табели на брайл, аудио гидове, тактилни модели и барелефни реплики, а Флоренция публикува подробни ръководства за достъпност за музеи като Уфици.
Реформи с фокус върху достойнство и автономност
Достъпният туризъм е въпрос и на право, и на разумна политика. Почти половината от хората над 60-годишна възраст по света живеят с увреждания, а много от тях пътуват с придружители. Това означава, че когато културните институции премахват бариерите, печели не само обществото, но и местната икономика.
В Рим: по-бавно темпо, повече сетива
От 2015 г. Асоциация „Радичи“ организира в Рим турове, достъпни за хора с различни увреждания. Представителят на организацията Джорджо Гуарди подчертава, че програмите са създадени така, че всеки да участва пълноценно — с повече време за докосване, ясно обяснение и включване на въображението.
„Целта ни е преживяване, приятно за всички.“ — Джорджо Гуарди, Асоциация „Радичи“
На Кампо дей Фиори, където статуята на Джордано Бруно се извисява над площада и не може да бъде докосната, Гуарди кани част от участниците да застанат в позата на философа. Така незрящите могат да „усетят“ композицията и тежестта на прегърбените рамене. За глухи посетители е осигурен преводач на жестов език, а разказът за забележителностите се адаптира към групата.
Анкона дава пример: „Омеро“ — музей за докосване
Желанието изкуството да се изучава чрез допир вдъхновява Алдо Грасини и съпругата му Даниела Грасини — и двамата незрящи — да създадат музея „Омеро“ в Анкона. Това е единственият публично финансиран тактилен музей в Италия, в който посетителите могат да опознават скулптури и архитектурни модели без бариери.
„Докосването на нещо не е като гледането му. Зрението е доминиращо чувство, докато докосването предлага различен вид знание.“ — Алдо Грасини, съосновател на музей „Омеро“
Отвъд зрението: когато картината звучи и ухае
За Микела Маркато изкуството не се изчерпва със „видяното“. В дома си тя пази голяма картина с морски пейзаж, която за нея оживява чрез звуци и аромати.
„Морето го чуваш — в хилядите различни звуци — и го усещаш по миризмата, която вдишваш. Това е начин да оцениш изкуството, който няма нищо общо с виждането.“ — Микела Маркато
Италия показва, че достъпността е процес — от тактилните модели в древни амфитеатри до брайловите табели и ръководства за музеите. Общата цел е ясна: повече хора да достигнат до културните съкровища, а изкуството да говори на всеки чрез всички сетива.
На кратко
- Италия ускорява мерките за достъпност от 2021 г., свързани с европейското възстановяване.
- Помпей въвежда брайлови табели, аудио гидове, тактилни модели и барелефни реплики; Флоренция публикува ръководства за достъпност за Уфици.
- В Рим Асоциация „Радичи“ организира достъпни турове от 2015 г., с бавно темпо и участие на всички сетива.
- На Кампо дей Фиори незрящите „усещат“ позата на статуята на Джордано Бруно чрез живи модели; за глухи посетители има превод на жестов език.
- Музей „Омеро“ в Анкона е единственият публично финансиран тактилен музей в Италия.
- Почти половината хора над 60 години в света са с увреждания — достъпният туризъм е и социална, и икономическа необходимост.
