Институтът „Големи данни в полза на интелигентно общество“ (GATE) организира първото у нас специализирано обучение, посветено на Акта за изкуствения интелект на Европейския съюз. Събитието бе проведено в партньорство със Съвета на жените в бизнеса в България и събра мениджъри, предприемачи, юристи и експерти по иновации и технологии. Модератор на дискусията беше д-р Ирена Георгиева от Правната група на Съвета на жените в бизнеса в България.
Какво включи обучението
Участниците се запознаха с пет ключови аспекта на европейския регламент: дефиницията за изкуствен интелект; приложното поле на регламента; категориите риск; правата и задълженията при използване на модели с общо предназначение; мерките в подкрепа на иновациите и регулаторните пясъчници.
Фокус върху ИИ агентите и управлението на риска
Особен интерес предизвика темата за т.нар. ИИ агенти – съвкупности от езикови модели, които работят съвместно и могат да променят поведението си динамично в рамките на дни. Лекторът Иво Емануилов, ръководител на Лабораторията за експериментална регулация към Института GATE, подчерта рисковете от бързата еволюция на тези системи:
„Системата, която внедрявате в понеделник, може да не е системата, която работи в петък.“
Дискусиите очертаха нуждата организациите да изграждат вътрешни механизми за наблюдение, адаптация и управление на риска през целия жизнен цикъл на ИИ решенията – от дизайна и обучението, през внедряването, до поддръжката и актуализациите. Обучението открои активната роля на Лабораторията за експериментална регулация като мост между право, технологии и иновации, който подпомага практическото прилагане на нормите.
Актът като възможност, а не само задължение
Организаторите подчертаха, че правилата не са спирачка за напредъка, а естествен път към по-качествени и надеждни решения.
„Обучението показа, че Актът за изкуствения интелект може да бъде разглеждан не само като нормативно задължение, но и като възможност за изграждане на доверие и по-структурирано внедряване на иновациите“, посочиха от Института GATE.
Контекст: какво предвижда европейската рамка
Актът за изкуствения интелект е първата всеобхватна регулация на подобни технологии в ЕС, приета през 2024 г. Той въвежда подход, базиран на риска – от неприемлив риск (строго забранени практики), през висок риск (строги изисквания за качество на данните, управление на риска, проследимост и човешки надзор), до ограничен и минимален риск (прозрачност и добри практики). Правилата за модели с общо предназначение (включително генеративни системи) акцентират върху прозрачността, маркиране на генерирано съдържание и предоставяне на техническа документация. Прилагането на нормите е поетапно – част от забраните и изискванията влизат в сила постепенно до 2026 г., като паралелно се развиват иноваторски механизми като регулаторни пясъчници, тестови среди и подкрепа за МСП и стартъпи.
Значение за бизнеса в България
За компаниите в България – включително пловдивската технологична и индустриална екосистема – европейската рамка открива възможност да изграждат доверие у клиенти и партньори, да съкращават пътя до пазара чрез проверими процеси и да намаляват регулаторния риск с по-добро вътрешно управление на ИИ. Обучението на GATE е първа стъпка към по-широка подготовка на екипите за новите правила и създаване на устойчиви ИИ решения.
На кратко
- Институтът GATE проведе първото у нас обучение, посветено на Акта за изкуствения интелект на ЕС.
- Участници: мениджъри, предприемачи, юристи и експерти; модератор – д-р Ирена Георгиева от Правната група на Съвета на жените в бизнеса в България.
- Акцентите включиха дефиниции, приложен обхват, категории риск, правила за модели с общо предназначение и мерки за иновации.
- Лекторът Иво Емануилов подчерта динамиката на ИИ агентите: „Системата в понеделник може да е различна в петък“.
- Актът се прилага поетапно до 2026 г. и е възможност за по-структурирани, отговорни и конкурентни ИИ решения.
