Индустриалното производство в еврозоната се понижи с 1,5% през януари 2026 г., показват данните на Евростат. Това е втори пореден месечен спад след корекция от 0,6% през декември и идва преди енергийния шок от войната с Иран, който вече повишава цените на петрола и газа и застрашава крехкото възстановяване на ЕС.
Данните: спад срещу очакван ръст
Анкетирани икономисти прогнозираха ръст около 0,5%, но реалността се оказа по-слаба. Част от понижението се дължи на силния спад в Ирландия, където продукцията се сви с 9,8% на месечна база. Икономиката на страната често е колеблива заради присъствието на големи мултинационални компании. Сред петте най-големи икономики в еврозоната само Франция отчита растеж през януари.
Натискът от енергията: риск за възстановяването
В последните месеци на 2025 г. индустрията започна да показва признаци на възстановяване, подкрепена от фискалните стимули в Германия и увеличените разходи за европейска отбрана. Новият скок в цените на енергоносителите обаче заплашва тази тенденция: цените на петрола надхвърлиха 100 долара (над 92 евро) за барел, а природният газ поскъпна, повишавайки производствените разходи, охлаждайки инвестициите и подкопавайки бизнес доверието.
Какво казват икономистите
„Продължаващата война с Иран, която доведе до рязко поскъпване на енергията, ще влоши и без това трудната ситуация.“ — Анкита Амаджури, икономист за Европа в Pantheon Macroeconomics
„Започналото в края на 2025 г. циклично възстановяване е изложено на риск от нов спад заради конфликта в Близкия изток. Европейската индустрия остава уязвима и към нарушения във веригите за доставки.“ — Диего Искаро, ръководител на европейските икономически анализи в „Ес енд Пи Глобъл Маркет Интелиджънс“
Секторни детайли: къде е най-слабо
Спадът през януари е воден основно от намаление с 6% при недълготрайните потребителски стоки — включително фармацевтичната продукция, която има значителен дял в Ирландия. Слабост се наблюдава и при производството на капиталови и междинни стоки. Частичен противовес дава значителното увеличение на производството на енергия, което омекотява общия спад.
Ефектът върху бизнеса в ЕС и у нас
По-високите сметки за енергия и по-скъпият транспорт натискат маржовете в енергоинтензивните отрасли в целия ЕС. За България това означава допълнителни разходи за предприятията в химическата, металургичната и хранително-вкусовата промишленост, както и по-внимателно планиране на инвестициите и запасите.
Какво да следим напред
Ключови ще бъдат траекторията на енергийните цени, устойчивостта на веригите за доставки и темпото на вътрешното и външното търсене. Евростат ще даде по-пълна картина с следващите месечни отчети, а решенията на правителствата за подкрепа на енергийните разходи могат да окажат бърз ефект върху индустриалната активност.
Обобщение
- Еврозоната отчита спад от 1,5% на индустриалното производство през януари (втори пореден месец след -0,6% през декември).
- Очакваше се ръст около 0,5%, но реализацията е по-слаба от прогнозите.
- Ирландия се свива с 9,8%; сред големите икономики само Франция расте.
- Недълготрайните стоки намаляват с 6%; енергийното производство се увеличава.
- Енергийният шок от войната с Иран и по-скъпите суровини заплашват възстановяването в ЕС и натискът се усеща и в България.
