Екзарх Антим Първи е духовен водач и държавник с ключов принос за международното утвърждаване на българския въпрос – теза, защитена от проф. д-р Пламен Павлов от Историческия факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ по време на научна конференция, посветена на 210 години от рождението на първия български екзарх. Форумът се проведе в конферентния център на Областна администрация – Видин и бе организиран съвместно с Видинска митрополия и ППМГ „Екзарх Антим Първи“.
Антим Първи – духовник, държавник, визионер
В изказването си проф. Пламен Павлов определи Антим Първи като „феноменална фигура“, възприемана още приживе като свята личност. По думите му, екзархът принадлежи към поколение високообразовани български интелектуалци – бил е ректор на Духовната академия на остров Халки и притежава образование, впечатляващо дори по днешните стандарти. Като глава на възстановената след векове Българска православна църква той се превръща в обединителна фигура за нацията.
Роля за българския въпрос в Европа
Акцент в доклада бе дейността на екзарха по време и след Априлското въстание. Чрез Екзархията са събрани и предоставени на западните консулства сведения за извършените жестокости над българското население – действие, което поставя Антим Първи в сериозен риск, включително за живота му. Историкът напомни, че именно екзархът изпраща и първата българска дипломатическа мисия в столиците на Великите сили в лицето на Марко Балабанов и Драган Цанков, с което българският въпрос получава международна гласност в навечерието на Освобождението.
„Виждаме патриот от много голям мащаб“, заяви проф. д-р Пламен Павлов, подчертавайки същественото място на духовенството в борбата за национално освобождение.
По думите на проф. Павлов между революционното и еволюционното направление в освободителното движение има множество пресечни точки, обединени от една цел – свободата на България. Заради активната си позиция Антим Първи е свален от поста екзарх, заточен и заплашван със смърт.
Държавност и парламентарно начало
Антим Първи е първият председател на Българското народно събрание – както на Учредителното събрание, така и на Първото Велико народно събрание през 1879 г. Съдбата му е трайно свързана с Видин, където той оставя ярка следа в обществения и политическия живот.
Екзархията като израз на национално единство
Историкът открои Екзархията като носител на българското национално единство не само в пределите на Княжеството и Източна Румелия, но и в Македония, Одринска Тракия и Родопите. В заключение проф. Павлов призова днешния политически и културен елит да осъзнае
„на раменете на какви великани стъпва“
, визирайки личности като Антим Първи – строители на модерната българска държавност. По повод годишнината бе припомнено, че екзархът е роден през 1816 г., а делото му продължава да бъде морален ориентир.
Научният форум във Видин
Конференцията събра водещи учени и изследователи. Проф. д-р Пламен Митев от Историческия факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“ изнесе доклад на тема „Антим Първи, екзархийските дела и Априлското въстание“. Доц. д-р Венцислав Каравълчев от Богословския факултет на същия университет представи изследването „Екзарх Антим Първи и българският църковен въпрос: схизмата като изпитание на църковната съвест и личната отговорност“. Проф. Пламен Павлов говори за „Българското духовенство и националната революция“.
По време на форума бе представена и изложбата „Вяра и държавност“ на Държавен архив – Видин, която проследява ключови документи и свидетелства за духовната и държавническа мисия на Антим Първи.
Накратко
- 210 години от рождението на Екзарх Антим Първи бяха отбелязани с научна конференция във Видин.
- Проф. д-р Пламен Павлов: Антим Първи е „феноменална фигура“ и патриот от „много голям мащаб“.
- Като екзарх той събира свидетелства за жестокостите през 1876 г. и изпраща първата българска дипломатическа мисия – Марко Балабанов и Драган Цанков – към Великите сили.
- Антим Първи е първият председател на Учредителното и на Първото Велико народно събрание (1879 г.).
- Екзархията отстоява националното единство в Княжеството, Източна Румелия, Македония, Одринска Тракия и Родопите.
- Представена е изложбата „Вяра и държавност“ на Държавен архив – Видин.
