Движението за възстановяване на Кралство Сърбия (ПОКС) почете в Крагуевац годишнината от убийството на крал Александър I Караджорджевич, извършено на 9 октомври 1934 г. в Марсилия. В изявление на организацията бе заявено, че атентатът е реализиран със съдействието на няколко структури, сред които и българската ВМРО, редом с усташи, комунисти и италиански фашисти.
Венец в Крагуевац и твърденията на ПОКС
По време на церемонията пред паметника на Александър I в Крагуевац председателят на ПОКС Милан Танович Тане очерта ролята на краля в създаването на южнославянската държава и посочи, че акцията в Марсилия е била организирана с участието на няколко идеологически и политически групи.
„Крал Александър I Караджорджевич беше най-великият сръбски владетел, но и един от най-важните държавници в историята на Сърбия и Югоизточна Европа. Под негово ръководство беше създадена държава, по-голяма от империята на Душан, която обедини всички южнославянски народи под една корона и уникално име. Атентатът в Марсилия е извършен по поръчение и със съдействието на няколко престъпни организации и идеологии – усташи, комунисти, българска ВМРО и италиански фашисти.“
Кой е Александър I и как стигаме до Марсилия
Александър I Караджорджевич е коронясан през 1921 г. за крал на новосформираното след войната Кралство на сърби, хървати и словенци (КСХС). Той следва политическите идеи на Илия Гарашанин и Стоян Новакович за обединение на южнославянските народи под доминираща роля на Сърбия. Във Вардарска Македония управлението му е свързано с твърд курс – българските училищни и църковни институции са закрити, учители и свещеници са изгонени, фамилни имена масово се променят с наставки „-ич“ или „-ски“, а говорът, различен от сръбския, е ограничаван. Репресиите и арестите срещу инакомислещи стават част от ежедневието.
Широко разказван епизод от 1913 г. поставя Александър в „черния списък“ на ВМРО още като престолонаследник. По време на Балканската война, при влизането на сръбската армия в Скопие, 7-годишната Васка Зойчева посреща принца на Камен мост. На въпроса „Каква си ти?“, детето отговаря „Българка“, след което, според разказите, следва плесница от принца.
Атентатът в Марсилия: секунди, които променят историята
На 9 октомври 1934 г. в Марсилия крал Александър I пристига заедно с френския външен министър Луи Барту. Двамата се качват в открит автомобил, охраняван от полиция, и тръгват към префектурата сред приветствия „Да живее кралят“. Към колата се приближава мъж с бяло бомбе, който подава букет цветя. Иззад цветята проблясва дулото на Маузер и няколко куршума пронизват краля.
Луи Барту също е фатално ранен и по-късно умира от огнестрелна рана, като последвалите разследвания установяват, че смъртта му е причинена от заблуден полицейски куршум. Атентатът шокира Европа и предизвиква лавина от дипломатически последици.
Кой натисна спусъка и какво последва
Самоличността на нападателя е установена само дни по-късно: Величко Димитров Керин, известен като Владо Черноземски – считан за най-добрия стрелец на ВМРО. Той е обезвреден на място и умира малко след това от получените рани. Операцията е свързвана с координация между ВМРО и хърватските усташи, а международният отзвук е значителен.
През 1936 г. френски съд в провинция Прованс осъжда в отсъствие Анте Павелич на смърт по дело за съучастие в организирането на атентата, но Италия отказва екстрадицията му. Делото е символ на напреженията в междвоенна Европа и на пресичащите се терористични мрежи в региона.
Спорът за ролята на ВМРО остава отворен
ПОКС директно посочва ВМРО като съпричастна към заговора, наред с усташи, комунисти и италиански фашисти. Български изследователи подчертават, че действията на ВМРО тогава са мотивирани от репресиите във Вардарска Македония и преследването на българското самосъзнание. Историческият дебат продължава, но безспорно е, че атентатът в Марсилия бележи драматичен завой в съдбините на Югоизточна Европа.
Обобщение
- ПОКС положи венец в Крагуевац и обвини ВМРО за съучастие в атентата от 9 октомври 1934 г. в Марсилия.
- Милан Танович Тане подчерта значението на Александър I и посочи усташи, комунисти, ВМРО и италиански фашисти като съдействащи организации.
- Историческият контекст включва тежки репресии във Вардарска Македония и политика на унификация след 1921 г.
- Атентаторът е Величко Димитров Керин – Владо Черноземски; Луи Барту умира от рана, причинена от полицейски куршум.
- През 1936 г. френски съд осъжда в отсъствие Анте Павелич на смърт; Италия отказва екстрадиция.
