Какво отличи журито
В мотивите си Академията подчертава приноса на лауреатите към разбирането на дългосрочния растеж и ролята на технологиите и конкуренцията.
„За определяне на предпоставките за устойчив растеж чрез технологичен прогрес.“
С това е отличена работата на професора от Северозападния университет в САЩ Джоел Мокир, който използва исторически източници, за да покаже как и защо устойчивият растеж става „новото нормално“ в модерните икономики.
„За теорията за устойчив растеж чрез творческо разрушение.“
Така са удостоени Филип Агион и Питър Хауит, които развиват модел на растеж, в който новите, по-качествени технологии и продукти изместват старите. Концепцията за „творческо разрушение“, въведена от Йозеф Шумпетер, описва именно този процес: когато на пазара излиза по-добър продукт, фирмите с остарели решения отстъпват позиции, а конкуренцията и иновациите поддържат динамиката на производителността.
„Тяхната работа отговаря на въпросите как технологичните иновации стимулират растежа и как може да се поддържа устойчив растеж.“
Това коментира председателят на Нобеловия комитет за икономически науки Джон Хаслер.
Кои са лауреатите
Джоел Мокир (79) е американско-израелски историк на икономиката, професор в Северозападния университет. Неговите изследвания свързват институциите, знанието и технологичния прогрес с индустриалната и постиндустриалната трансформация.
Филип Агион (69) е френски икономист, един от водещите теоретици на ендогенния растеж и иновационната политика. Неговите трудове се фокусират върху конкуренцията, предприемачеството и образованието като двигатели на производителността.
Питър Хауит (79) е канадски икономист, съавтор с Агион на ключови модели за растеж чрез творческо разрушение и дългосрочни цикли на иновации.
Защо признанието е важно – и за България
Тази година Нобеловият комитет отправя силно послание към икономическата политика: иновациите, конкуренцията и човешкият капитал са решаващи за устойчив просперитет. За българската икономика това означава насърчаване на научно-развойната дейност, дигитализацията на малките и средни предприятия, модернизиране на образованието и регулаторна среда, която поощрява нови технологии и предприемачество.
Наградата: история и церемонии
Нобеловата награда за икономика е създадена през 1968 г. чрез дарение от Шведската централна банка. Тя често е критикувана от някои наблюдатели като „фалшива Нобелова награда“, но, както и отличията по химия и физика, победителите се избират от Кралската шведска академия на науките по същия строг процес.
Престижното отличие включва диплома, златен медал и парична сума от 1,2 млн. долара (около 1,1 млн. евро). Лауреатите ще получат наградите си на официални церемонии в Стокхолм и Осло на 10 декември – на годишнината от смъртта на Алфред Нобел през 1896 г.
Останалите Нобелови отличия през 2025 г.
Тазгодишният сезон на Нобеловите награди отличи изследвания за човешката имунна система, практическото приложение на квантовата механика и нови форми на молекулярна архитектура. Наградата за литература отиде при унгарския автор Ласло Краснахоркаи, а Нобеловата награда за мир получи венецуелската опозиционна лидерка Мария Корина Мачадо. В изненадващ ход Мачадо посвети признанието на американския президент Доналд Тръмп.
Накратко
- Джоел Мокир (79), Филип Агион (69) и Питър Хауит (79) печелят Нобеловата награда за икономика за принос към разбирането на технологично задвижвания растеж.
- Мокир е отличен „за определяне на предпоставките за устойчив растеж чрез технологичен прогрес“; Агион и Хауит – „за теорията за устойчив растеж чрез творческо разрушение“.
- Паричната част е 1,2 млн. долара (около 1,1 млн. евро); церемониите са на 10 декември в Стокхолм и Осло.
- Наградата е учредена през 1968 г. от Шведската централна банка и се присъжда от Кралската шведска академия на науките.
- Други отличия: имунология, квантова механика, молекулярна архитектура; литература – Ласло Краснахоркаи; мир – Мария Корина Мачадо.
