Смолян отбелязва 90 години музейно дело в Средните Родопи с впечатляващ старт: експозицията „Вълчитрънското златно съкровище гостува в планината на Орфей“ бе открита в Регионалния исторически музей „Стою Шишков“.
Юбилеят започна със злато и легенди
„Вълчитрънското златно съкровище“ за първи път гостува в Смолян. Представено е автентично копие на най-голямата европейска находка от златни предмети от Бронзовата епоха, датирана на близо 35 века. Копието е изработено през 50-те години на XX век и се съхранява в Регионален исторически музей – Плевен, а оригиналът е в Националния археологически институт с музей при БАН. Съкровището е известно с изящната си форма и мащаб – то включва 13 съда с общо тегло над 12 кг.
„От преди година, когато се навършиха сто години от откриването на съкровището, мечтаем да го покажем в нашия музей и макар че представяме само копието, направено още преди неговата блестяща реставрация, много се вълнуваме“, заяви Валентина Василева, директор на Регионален исторически музей „Стою Шишков“ – Смолян.
Втората част на изложбата отвежда към митичното и философското наследство на Родопите – Орфей и орфическата философия, представени чрез изданието „Орфей“, съдържащо „Мистичната поема „Орфей“ от Иван Гранитски и „Етюди за Орфей. Критически коментар, студии, речник“ от Иван Маразов. Някои от визуалните интерпретации на Орфей са публикувани за първи път именно в тази книга.
Седмица, изпълнена с култура и открития
До края на седмицата музеят подготвя богата програма: откриване на зала „Праистория“ – определяна като най-атрактивната в смолянския музей, концерт на Фолклорна формация „Зорница“, тематични „Музейни игри на родолюбието“, отбелязване на Деня на българо-унгарското приятелство и 100 години от рождението на Ласло Наги, както и премиера на изложбата „Ласло Наги и България“, подготвена от Унгарския културен институт със съдействието на РИМ „Стою Шишков“.
Корените: как започва музейното дело в Средните Родопи
Юбилейната година припомня началото през 1935 г., когато по време на честването на 70-годишнината на Стою Шишков той дарява 50 000 златни лева (историческа валута; без съвременен еквивалент в евро) за строеж на музей в родното си Устово. Планира се триетажна сграда към местното читалище, но са построени само два етажа и дарението е усвоено без да бъде открит мечтаният музей.
Още преди сградата, Стою Шишков създава правилник за музей в Родопската област, обхващащ пространството отвъд тогавашните граници на България и Гърция. През 1937 г. правилникът е утвърден от Министерството на народното просвещение и по-късно се изучава в рамките на специалността „Музеология“ в Софийския университет като един от ранните приноси към българското музейно дело.
Първоначално смолянският музей се помещава в „Пангаловата къща“ – архитектурен паметник с национално значение. През 1983 г. институцията се премества в сегашната сграда в Новия център на Смолян, а през 1996 г. приема името на своя патрон – Регионален исторически музей „Стою Шишков“.
Личности, фондове и безценни свидетелства
Чрез фотодокументалната и веществена експозиция „Пазим наследството на основателя на музея. Изпълняваме мисията за всестранно изучаване на Родопите“ се отбелязват 160 години от рождението на Стою Шишков. Изложбата представя тематичната колекция „Стою Шишков“ във фонд „Нова история на България“, комплектувана от 70-те години на XX век. Част от нея са издания от личната библиотека на Шишков в Пловдив с ръкописни бележки, подчертавания, посвещения и подписи, предоставени от внуците му Николай Щърбов и Снежина Рижикова.
Най-голямата гордост е фонд „Етнография“ – над 200 народни носии, колекция „Накити“ с над 400 единици, народни тъкани – над 2000 (от които над 800 халища), както и над 500 медни съда, предимно дело на прочутите устовски майстори.
Археология: от Ягодина до тайната на старите гробища
Сред значимите научни постижения на музея са проучванията в Ягодинската пещера. Поради първите открити там обредни съдове с графит и охра, в научните среди дълго се говори за „култура Ягодина“, а по-късно подобни находки са регистрирани и на други места в България.
„Счита се, че резултатите от проучванията в пещерите са предпоставка за съвременното развитие на пещерния туризъм в Родопите като приоритетен отрасъл. А най-същественото научно откритие на смолянския музей е тайната на „старите гробища“ в Средните Родопи“, подчерта Валентина Василева.
Изследваните некрополи от Античността до късното Средновековие (XV–XVIII век) доказват ранна и непрекъсната населеност на Родопите. Според директора на музея, тезите за изкуствено заселване от други народности са неверни – в историята на региона няма празни периоди.
„Резултатите от археологическите проучвания на некрополите от Античността до Средновековието, включително късното Средновековие (15–18 век), показват наличие на криптохристиянство и религиозен синкретизъм – едновременно изповядване на две религии. В мюсюлмански гробища от Средновековието, в скритата си част – под земята, камъкът носи кръст. Това сме показали и в нашия музей. Нещо повече, много от гробовете на мюсюлманите съдържат при костите християнски знаци. Това показва едновременно изповядване на двете религии, както и насилственото налагане на мюсюлманската религия“, каза още Валентина Василева.
„На кратко“
- Старт на юбилея: Изложбата „Вълчитрънското златно съкровище гостува в планината на Орфей“ открива 90-годишнината на музейното дело в Средните Родопи.
- Уникатът: За първи път в Смолян – копие на съкровище от Бронзовата епоха, на близо 35 века; оригиналът е в НАИМ при БАН.
- Програма: Новата зала „Праистория“, концерт на „Зорница“, „Музейни игри на родолюбието“, честване на Деня на българо-унгарското приятелство и 100 години от Ласло Наги; изложба „Ласло Наги и България“ на Унгарския културен институт.
- История: Началото е през 1935 г. с дарение от 50 000 златни лева (историческа валута), правилникът на Шишков е утвърден през 1937 г.
- Фондове: Етнографски колекции с над 200 носии, 400 накити, 2000 тъкани (800+ халища) и 500+ медни съда.
- Наука: Проучванията в Ягодинската пещера и „старите гробища“ доказват непрекъсната населеност и явления като криптохристиянство и религиозен синкретизъм.
