С гордост и емоция Българската академия на науките отбеляза 156 години от основаването си – традиция, започнала като Българско книжовно дружество и превърнала се в стожер на знанието и просвещението у нас. Тържественото събрание се състоя в зала „Проф. Марин Дринов“, където бяха припомнени корените, мисията и приносът на Академията към държавата и обществото.
156 години мисия в полза на обществото
Председателят на БАН, член-кореспондент Евелина Славчева, открои историческата роля на академичните институции като двигатели на научния напредък и общественото развитие.
„Академиите търсят нова гледна точка в научните изследвания и в тяхното разпространение в полза на обществата и държавите“
Тя припомни, че идеята за книжовни дружества в Европа се заражда поне от 14-и век, активира се силно през 17-и век с появата на Академия „Леополдина“ в Германия, Кралското научно дружество във Великобритания и Френската академия на науките.
От БКД към БАН: пътят на идеята
Академичните организации на Балканите се раждат през 19-и век: Сръбската академия на науките е създадена през 1841 г., Общорумънската – през 1866 г., а Българската академия на науките – само три години по-късно, при условията на робство.
Идейното начало на Българското книжовно дружество е поставено в Прага през 1867–1868 г. от младите родолюбци Марин Дринов и Васил Стоянов, които мечтаят за главен център на българските научни, литературни и просветни начинания. Те го наричат Българско книжовно дружество с името „Св. св. Кирил и Методий“ и печелят подкрепа от българските общности в Галац, Букурещ, Браила, Кишинев и Одеса, както и от щедри дарители като Евлогий и Христо Георгиеви (Букурещ) и Никола Тошков (Одеса). За делото е привлечен и шуменецът Васил Друмев, завършил богословие в Киев – обещаващ писател и драматург.
Учредителното събрание на БКД се провежда първо в Галац, а в следващите дни – в Браила. Приети са името и уставът, в който е заложено бъдещото развитие на дружеството като Българска академия на науките. За председател е избран Марин Дринов, за член – Васил Друмев, а за деловодител – Васил Стоянов.
„Целта на БКД, формулирана в устава, е разпространение на просвещението сред народа ни“
С това намерение през 1870 г. започва да излиза „Периодическо списание“ на БКД – издание с висок стандарт и европейско ниво, подчерта Евелина Славчева. От основаването си до днес в БАН членуват забележителни учени, държавници, общественици и творци, които полагат основите на модерната българска държавност от края на 19-и и началото на 20-и век.
Първото научно списание и неговата роля
Акцент в празника беше и 155-годишнината от учредяването на „Периодическо списание“ през 1870 г. – първото научно издание на съвременна България, което днес продължава като „Списание на БАН“ и се списва от изтъкнати членове на Академията. На юбилея беше посветено академичното слово „Културно-историческата мисия на „Периодическо списание“ на Българското книжовно дружество“, изнесено от доц. д-р Елка Трайкова от Института за литература на БАН.
Във фоайето на Академията е подредена изложбата „155 години Периодическо списание на Българското книжовно дружество“, подготвена от Централната библиотека на БАН.
Голямата награда на БАН за 2025: признание за науките за живота
На тържеството беше връчена Голямата награда за наука на БАН, която получи член-кореспондент проф. д-р Цветалина Танкова. Конкурсът се организира от Събранието на академиците и член-кореспондентите на БАН (САЧК). Отличието се присъжда на учен от българска научна организация или висше училище за изключителни постижения с високо международно признание.
През 2024 г. Голямата награда на БАН за наука беше връчена за първи път в областта „Природо-математически и инженерни науки“. Тази година отличието е в областта „Науки за живота“, която обхваща биологичните, медицинските и аграрно-лесовъдните науки.
Водещ на събранието беше заместник-председателят на БАН чл.-кор. Евдокия Пашева, а номинациите и носителят на отличието обяви акад. Драга Тончева. Музикален поздрав към гостите поднесоха артисти от Софийската опера и балет.
Кои уважиха тържеството
Сред присъстващите бяха председателят на Комисията по образованието и науката в Народното събрание проф. Андрей Чорбанов, народни представители, Георги Първанов – президент на България в периода 2002–2012 г., заместник-министърът на образованието и науката акад. Николай Витанов, ректори на университети, учени и преподаватели.
Обобщение
- 156 години БАН: тържествено отбелязани в зала „Проф. Марин Дринов“ с акцент върху мисията и историческата роля на Академията.
- От БКД към БАН: идеята тръгва от Прага (1867–1868), учредителни събрания в Галац и Браила; начело – Марин Дринов.
- 155 години „Периодическо списание“: днес продължава като „Списание на БАН“; изложба във фоайето и академично слово на доц. д-р Елка Трайкова.
- Голямата награда 2025: отличена е чл.-кор. проф. д-р Цветалина Танкова; тази година – в област „Науки за живота“, след 2024 г., когато фокусът бе „Природо-математически и инженерни науки“.
- Официални гости: проф. Андрей Чорбанов, Георги Първанов, акад. Николай Витанов, народни представители, ректори и учени.
