Изкуственият интелект (ИИ) вече е ежедневие – това потвърдиха участниците в технологичния форум Technovation 2025 в София, организиран от списание „Мениджър“. На събитието бяха очертани най-горещите теми: как ИИ трансформира бизнес моделите, какво означава за образованието и защо доверието и правилата ще определят темпото на навлизането му.
Промяната вече е тук: доверие, правила и нов „обществен договор“
По думите на Иван Нончев, главен редактор на „Мениджър Нюз“, ИИ е престанал да бъде лабораторен експеримент – той променя начина, по който работим, общуваме и мислим. Европа, подчерта той, не може повече да отлага отговорите за баланса между иновации и регулации, за личната неприкосновеност и за доверие към системи, чиито алгоритми често са трудно обясними.
„Изкуственият интелект вече не е лабораторен експеримент… говорим за един нов обществен договор, който може би ще бъде между хората и машините.“ — Иван Нончев, главен редактор на „Мениджър Нюз“
Бизнесът: от експеримент към стандарт
„Генеративните технологии вече не са експеримент, а стандарт“, подчерта Илия Кръстев, председател на УС на Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ). Според него ИИ през последните няколко години е преобразил бизнес модели, които не са се променяли десетилетие. Историята се „пренаписва“ в реално време: успешни са не най-големите компании, а най-адаптивните и най-проактивните.
„Въпросът не е дали използваме изкуствен интелект, а дали го използваме по начин, който трансформира бизнеса… Новата най-висока стойност вече няма код, а е в контекста.“ — Илия Кръстев, председател на УС на БРАИТ
Той допълни, че стойността ще идва от това как прилагаме технологията смислено – в компаниите и в обществото.
От България към света: качеството отваря врати
„Сега се случва нещо невероятно в мащаб“, каза технологичният предприемач Доброслав Димитров. Фокусът според него трябва да е върху компании, които решават реални човешки проблеми с технологиите. Българският адрес вече не е пречка: ако продуктите са качествени, светът е достъпен.
„Ако правим качествени продукти, можем да стигнем до света… Трите области с най-голяма добавена стойност и отпечатък в момента са ИТ програмирането, здравеопазването и образованието.“ — Доброслав Димитров, технологичен предприемач
Той подчерта, че като общество трябва да подкрепяме хората, които правят иновации.
Човекът в цикъла: ролите се преосмислят
Изкуственият интелект ще замени хората „по един начин“, но „по друг няма да ги замени“, смята Радослав Гайдарски, изпълнителен директор на Vaerolabs и съосновател на CleverPine. Компаниите трябва да преоткрият бизнеса и процесите си, за да използват ефективно ИИ. Ключов е въпросът „къде е човекът“ – като инструмент, в цикъла, и като оркестратор на ИИ.
„Човекът трябва да участва в тези процеси задължително като финален гарант на качеството.“ — Радослав Гайдарски, изпълнителен директор на Vaerolabs и съосновател на CleverPine
Гайдарски призна, че винаги е било трудно български продукти да излизат на външни пазари заради високата цена и сложността, но въпреки това у нас продължават да се раждат успешни продуктови компании. За образованието той постави дилема: проучвания сочат, че ползването на ИИ от деца може да понижава коефициента им на интелигентност, но забраната за ИИ би ги оставила неподготвени за бъдещето.
Процеси, не само отделни стъпки
„Най-голямото предизвикателство е как да променим процесите така, че да използваме максимално новите технологии“, каза Момчил Зарев, главен директор „Растеж“ в „Сирма Груп Холдинг“. Той допълни, че големите корпорации търсят цялостна модернизация с ИИ, а не само подобрение на единични стъпки.
„Компаниите се опитват да намерят начин да използват ИИ не само за една стъпка, а за целия процес.“ — Момчил Зарев, главен директор „Растеж“ в „Сирма Груп Холдинг“
Регулации и доверие: рамката се затяга
В европейски контекст ИИ навлиза паралелно с нови правила. Приетият през 2024 г. Закон за изкуствения интелект на ЕС поставя изисквания според риска на системите, като поетапното прилагане започва от 2025 г. Това ще изисква от компаниите по-добро управление на данните, проследимост и оценка на въздействието, а от публичния сектор — отговорни внедрявания в чувствителни сфери като здравеопазване и образование. Вече действащите правила за защита на данните допълват тази рамка и изискват прозрачност и отчетност.
Какво означава това за Пловдив
За Пловдив тази вълна е шанс. Местната технологична екосистема и университетите могат да спечелят от ранни пилоти с ИИ, от системно обучение на кадри и от преработка на процеси — от производството и логистиката до услугите и културните индустрии. Практичните стъпки включват: ясни цели за ИИ, курсове за служители, вътрешни политики за данни и етика, малки експерименти с измерим ефект и разширяване при успех.
Обобщение
- Technovation 2025 в София показа, че ИИ е вече стандарт, а не експеримент.
- Иван Нончев акцентира върху доверие, лична неприкосновеност и нов „обществен договор“.
- Илия Кръстев (БРАИТ): стойността е в контекста, а печелят най-адаптивните компании.
- Доброслав Димитров: от България може да се излиза на световните пазари с качествени продукти; най-голям ефект на ИИ има в ИТ, здравеопазване и образование.
- Радослав Гайдарски: човекът остава финален гарант на качеството; бизнесът трябва да преосмисли процесите.
- Момчил Зарев: ИИ има смисъл при цялостна трансформация на процесите, не само отделни стъпки.
- Европейската регулаторна рамка се затяга от 2025 г., което изисква прозрачност и отговорност при внедряването.
