Япония отчете търговски дефицит от 1,01 трилиона йени през първите шест месеца на 2026 г. (около 6,2 млрд. долара, ≈5,8 млрд. евро), сочат предварителни данни на японското Министерство на финансите. Влошаването на маршрута на доставки през Ормузкия проток след военните действия срещу Иран и поскъпването на вноса повишиха стойността на внасяните стоки и доведоха до отрицателно салдо.
За периода януари–юни вносът нарасна със 10,7% на годишна база до 61,67 трилиона йени, а износът се увеличи с 13,7% до 60,66 трилиона йени. Въпреки това търговският дефицит се е свил с 57% спрямо същия период на 2025 г., като това е десетото поредно полугодие с отрицателно търговско салдо.
Министерството отбелязва големи промени в структурата на вноса на суров петрол. Доставките от Близкия изток са намалели с 26,4% до 47,31 млн. килолитра, докато вносът от Съединените щати е скочил с 210,3% до 5,7 млн. килолитра — най-високото равнище за първо полугодие от началото на сравнима статистика през 1979 г. Само през юни доставките от САЩ се увеличиха 5,6 пъти на годишна база до 2,72 млн. килолитра.
Преди избухването на конфликта Япония осигуряваше над 90% от вноса си на суров петрол от Близкия изток. Представител на Министерството на финансите посочи, че въпреки сътресенията през юни вносът на суров петрол е достигнал над 86% от обема за същия месец на миналата година и страната е на път през юли да възстанови напълно нивата на доставките.
Депресията на йената спрямо долара, по-високите световни цени на суровините и допълнителните разходи за доставка вследствие на блокадата на Ормузкия проток повишиха стойността на вноса и до голяма степен компенсираха ръста на износа.
Експортът бе подкрепен от силни доставки на полупроводници и друга електроника, основно за Китай, както и от продажби на автомобили за Европейския съюз. Вносът нарасна заради по-големи покупки на полупроводници от Тайван, цветни метали и смартфони.
По държави търговското салдо варира значително: Япония регистрира излишък от 3,15 трилиона йени със Съединените щати, подпомогнат от по-голям износ на багери и електромобили. С Китай страната отчете дефицит от 4,64 трилиона йени, като и вносът, и износът с двустранен партньор достигнаха рекордни нива за периода от 1979 г. насам, водени от търговията с полупроводници и електронни компоненти, стимулирана от развитието на изкуствения интелект.
Само през юни Япония регистрира търговски дефицит в размер на 406,9 млрд. йени.
