Регулирането на банковите депозити в България остава по установения ред и след приемането на еврото, увери председателят на Единния съвет за преструктуриране (ЕСП) Доминик Лабуре. По думите му единствената видима промяна за клиентите ще е преминаването от лев към евро, без сътресения за банковата система, Българската народна банка (БНБ) и вложителите.
Какво означава това за банките и клиентите
Изказването на Доминик Лабуре дойде по време на пресконференция, посветена на банковото преструктуриране (резолюция). Той подчерта, че оперативният и надзорният ред в сектора остава същият, като България вече работи по тези стандарти от влизането си в Банковия съюз.
„Единствената промяна за клиентите ще бъде преминаването от лев към евро.“
Лабуре допълни, че възможни макроикономически ефекти като инфлация или ценови промени са в компетентност на Европейската централна банка (ЕЦБ), но от гледна точка на банковия надзор не се очакват сътресения.
Кой е отговорен за стабилността
ЕСП е органът в рамките на Европейския съюз, който разработва и прилага правила и мерки, когато банка изпадне в тежка криза – близка до неплатежоспособност или във фактическа неплатежоспособност. Той е част от Единния механизъм за преструктуриране (ЕМП) заедно с националните регулатори и бе въведен преди 10 години в отговор на световната финансова криза от периода 2008–2009 г. Първият стълб на Банковия съюз е Единният надзорен механизъм, който осъществява прекия надзор върху ежедневните дейности на банките.
Целта на преструктурирането (резолюцията) е да се запазят обществените интереси, стабилността на финансовата система и средствата на вложителите, без да се натоварва излишно държавният бюджет.
България в Банковия съюз от 2020 г.
„ЕСП работи добре с БНБ от 2020 г., когато България се присъедини към Банковия съюз, в тясно сътрудничество с ЕЦБ“, посочи Доминик Лабуре. Присъединяването стана в рамките на т.нар. тясно сътрудничество и доведе до прилагане на общите европейски правила за надзор и преструктуриране у нас.
За вложителите гаранциите по депозитите остават непроменени: покритието е до 100 000 евро (EUR) на вложител във всяка банка. В момента прагът се комуникира и в левова равностойност – 196 000 лв (100 000 евро). След въвеждането на еврото, сумите ще се изписват директно в евро, без промяна в размера на защитата. Гаранциите се администрират от Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ) в съответствие с европейските директиви.
Дигиталното евро: потенциал и рискове
По друг казус Доминик Лабуре предупреди за възможен рисков ефект от дигиталното евро при кризи, ако не се въведат разумни лимити в цифровите портфейли. Миналата седмица ЕЦБ представи проучване, според което 8,2 на сто от депозитната маса в Европа – около 700 млрд. евро (EUR) – може да премине към портфейли с дигитално евро, ако лимитът за държане на средства е 3 000 евро (EUR).
„Ако няма таван, средствата могат бързо да се прехвърлят от банковата система към дигиталното евро, което би могло да ускори отлива на ликвидност при напрежение. Но това не означава, че цифровото евро ще създаде самата криза – то просто може да ускори развитието ѝ“, заяви Доминик Лабуре.
По думите му вече се водят разговори в ЕЦБ за определяне на подходящи лимити като част от бъдещото политическо решение за дигиталното евро.
Перспектива при въвеждане на еврото у нас
Лабуре подчерта, че преходът към евро ще бъде административно и технически подготвен от банките и БНБ, а сметки, кредити и депозити ще бъдат преизчислени автоматично по фиксирания курс. „И след приемането на еврото регулирането на банковите депозити в България ще е по установения ред“, беше ключовото му послание.
На кратко
- Регулирането на депозитите остава по текущите правила; променя се само валутата.
- Не се очакват сътресения в банковата система от надзорна гледна точка.
- ЕСП и БНБ работят съвместно от 2020 г. в рамките на Банковия съюз и под наблюдението на ЕЦБ.
- Гаранциите по влоговете запазват прага от 100 000 евро (EUR) на вложител на банка.
- ЕЦБ обсъжда лимити за дигиталното евро; при лимит от 3 000 евро (EUR) до 8,2% от депозитите или около 700 млрд. евро (EUR) може да се насочат към цифрови портфейли.
