Италианският палеославист и българист проф. Алесандро Мария Бруни беше удостоен с диплом за чуждестранен член на Българската академия на науките (БАН). Призът му бе връчен от председателя на БАН чл.-кор. Евелина Славчева на тържествена церемония в зала „Проф. Марин Дринов“, съобщиха от пресцентъра на Академията. На събитието присъства и посланикът на Италия в България Марчело Апичела.
Какво каза проф. Бруни
В словото си проф. Бруни подчерта значението на общите научни усилия и подкрепата на БАН за международното сътрудничество.
„За мен е огромна чест и приемам избирането ми не само като най-висока оценка за научния ми принос, но и като стимул да продължавам изследванията си заедно с българските колеги, за да има още по-голямо развитие на тази много важна дисциплина – старобългаристика или палеославистика. Тази подкрепа от страна на Академията е много важна за развитието на международното сътрудничество.“
Изборът и церемонията
Събранието на академиците избра проф. Алесандро Мария Бруни за чуждестранен член на БАН на заседанието си на 19 юни. При представянето му акад. Светлана Куюмджиева – председател на отделение „Изкуства и изкуствознание“ към Събранието на академиците и член-кореспондентите (САЧК) – очерта научния му профил и приносите му за славистиката и българистиката. По повод връчването пред САЧК, в присъствието на италианския посланик, проф. Бруни изнесе лекция на тема „Старобългарските преводи и европейската култура“.
Кой е проф. Алесандро Мария Бруни
Проф. Бруни работи в областта на византийската и славянската палеография, кодикология, текстология, историческа лингвистика и химнография, както и в областта на грузинологията. Той е професор в университета „Ориентале“ в Неапол – най-големият италиански център за изучаване и изследване на чужди езици и култури.
Основни приноси към българистиката
Научната работа на проф. Бруни в областта на българистиката се отличава с четири ключови направления. Първо, задълбочени изследвания върху словата на Григорий Богослов – един от най-авторитетните средновековни автори и отци на Църквата. Второ, анализ на старобългарските преводи на библейски книги, предназначени не за богослужебна употреба, а за индивидуално четене. Трето, проучване на най-ранната известна засега химнографска книга, широко разпространена до 12-и век в източнохристиянския свят. И четвърто, въвеждането на нов методологически подход в изследването на старобългарските текстове, който обогатява инструментариума на съвременната палеославистика.
На кратко
- Проф. Алесандро Мария Бруни получи диплом за чуждестранен член на БАН на тържествена церемония в зала „Проф. Марин Дринов“.
- Изборът му е направен от Събранието на академиците на 19 юни; присъства посланикът на Италия Марчело Апичела.
- Бруни е професор в университета „Ориентале“ в Неапол и е специалист по палеография, кодикология, текстология, историческа лингвистика, химнография и грузинология.
- Приносите му включват изследвания върху словата на Григорий Богослов, старобългарските библейски преводи за лично четене, ранна химнографска книга и нов методологически подход към старобългарските текстове.
