Дания подписа споразумение за 27,4 млрд. датски крони (€3,67 млрд.) със самоуправляващите се Фарьорски острови и Гренландия, с което до 2033 г. ще ускори изграждането на ключови отбранителни способности в Арктика и Северния Атлантик. Ходът идва на фона на засилен стратегически интерес към региона и нарастващи рискове от дронове и саботаж на критична инфраструктура.
Защо Копенхаген ускорява инвестициите
В публикуван доклад датското Министерство на отбраната посочва, че целта е „да поддържа мира и стабилността“ в арктическите и северноатлантическите води. Решението следва и по-ранна инвестиция от 14,6 млрд. датски крони (€1,96 млрд.) от по-рано през годината.
Политическото напрежение около Гренландия – включително подновен интерес от страна на администрацията на Доналд Тръмп към влиянието на САЩ на острова – и серия инциденти допълнително ускоряват процеса. През миналия месец неидентифицирани дронове нарушиха датското въздушно пространство, временно затруднявайки работата на летища. „Хибридни атаки от професионални актьори“, така датските власти определиха действията, за които в региона бе заподозряна Русия – обвинения, които Москва отрече.
Какво включва планът: от въздушно дозареждане до ледоразбивачи
Ключов елемент от програмата е присъединяване към съюзници в НАТО като Германия, Франция и Белгия за изграждане на възможности за въздушно дозареждане. Това ще удължи времето във въздуха на датските изтребители F-35 и съюзнически самолети при мисии над Арктика и Северния Атлантик.
Копенхаген планира и създаване на нов щаб на силите за специални операции на НАТО, с което да засили лидерството си в региона. В момента Дания поддържа отбранителен орган в столицата на Гренландия Нуук и действа във Фарьорските острови, докато САЩ имат постоянен контингент във военното летище „Питуфик“ в Гренландия.
Военните ще закупят повече малки дронове за разширяване на въздушното наблюдение и ще обучат екипажи за пилотиране, за да укрепят готовността при кризи. Паралелно, Министерството на отбраната цели да осигури достъп до ледоразбивач за подпомагане на арктически мисии.
Министерството уточнява, че тези задачи ще се изпълняват „с уважение към местните общности“ чрез партньорство с оператор с опит в арктическата навигация.
Подводни кабели и защита на комуникациите
Дания ще инвестира в нови подводни комуникационни кабели, за да допълни ограничената съществуваща инфраструктура и да намали уязвимостта от прекъсвания и потенциална саботажна дейност. Предвижда се предстоящо споразумение между правителствата на Дания и Гренландия за северноатлантически подводен кабел, който да подобри свързаността между двете страни.
Копенхаген и правителството на Фарьорските острови целят свързване на новата линия с местната телекомуникационна мрежа, като по този начин ще се изгради по-устойчива и защитена инфраструктура за региона. Темата за уязвимостта на подводни кабели остава чувствителна, след като и в Балтийско море бяха разследвани повреди по линии през 2024 г.
По-широкият европейски контекст
Тенденцията за по-високи разходи за отбрана е видима и другаде в Европа. Франция обяви допълнителни 6,5 млрд. евро за следващите две години. Обединеното кралство предвиди £250 млн. (€287 млн.) за нова отбранителна индустриална стратегия, насочена към увеличаване на местното производство и работни места. В същото време основният колективен орган за вземане на решения в Испания одобри €6,89 млрд. под формата на заеми за модернизация на военните способности.
За съюзниците от НАТО, включително и България, укрепването на възпиращия потенциал в Северния Атлантик и Арктика означава по-надеждни логистични линии, по-добра осведоменост за обстановката и по-бързи реакции при инциденти – от враждебни дронове до сривове в комуникациите.
Обобщение
- Дания заделя 27,4 млрд. DKK (€3,67 млрд.) до 2033 г. за отбранителни технологии в Арктика и Северния Атлантик.
- Фокус: въздушно дозареждане за F-35, нов щаб за специални операции на НАТО, повече дронове, ледоразбивач.
- Критична свързаност: нов северноатлантически подводен кабел Дания–Гренландия и свързване с мрежата на Фарьорските острови.
- Контекст: след серия дронови инциденти, определени като „хибридни атаки“, и растящ риск от саботаж на инфраструктура.
- Европейска картина: Франция +€6,5 млрд.; Обединеното кралство £250 млн. (€287 млн.); Испания €6,89 млрд. за модернизация.
