Международната морска организация (IMO) отложи с една година окончателното одобрение на глобалната схема за намаляване на емисиите от корабоплаването, след като Съединените щати оказаха силен натиск и се противопоставиха на плана за ценообразуване на въглерода. Решението бе взето на 17 октомври с гласуване – 57 „за“ срещу 49 „против“.
Как се стигна до отлагането
През април IMO с седалище в Лондон – агенцията на ООН, отговаряща за световното корабоплаване – одобри на принципно ниво глобална система за ценообразуване като инструмент за ограничаване на парниковите газове от сектора. Официалното финално гласуване обаче бе насрочено за тази седмица и бе отложено за следващата година, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп предупреди, че ще санкционира държавите, които подкрепят плана.
Ден по-рано, на 16 октомври, Тръмп окачестви предложената глобална въглеродна такса върху корабоплаването като
„измама“
и подчерта, че САЩ още през април се оттеглиха от преговорите в IMO.
Реакции и напрежение в залата
По време на преговорите тази седмица различията се изостриха, особено между производителите и непроизводителите на петрол. Русия, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства отново изразиха възражения, аргументирайки се, че мярката ще навреди на икономиката и продоволствената сигурност.
Генералният секретар на IMO Арсенио Домингес призова за конструктивност и посочи, че продължителните процедурни спорове подкопават работата на организацията:
„Това не помага на вашата организация, не помага и на вас самите.“
Вашингтон обяви победа, Брюксел – разочарование
Американският държавен секретар Марко Рубио приветства отлагането, описвайки го като успех за администрацията на Доналд Тръмп и щит срещу нови глобални данъци, които биха натоварили потребителите в САЩ. В послание в социалните мрежи Рубио заяви:
„Това е поредната ОГРОМНА победа за президента Доналд Тръмп. Благодарение на неговото лидерство, Съединените щати предотвратиха масивно увеличение на данъците от страна на ООН за американските потребители, което щеше да финансира прогресивни климатични проекти.“
От своя страна Европейската комисия определи отлагането като „жалко“, но увери, че ЕС остава твърдо ангажиран с „амбициозна, научно обоснована глобална рамка“, която да постави международното корабоплаване на ясен път към нулеви нетни емисии до 2050 г.
Какво следва за IMO
Отлагането означава, че през следващите 12 месеца държавите членки ще търсят компромис по пакета от мерки – от глобална въглеродна такса до стандарт за нисковъглеродни горива и допълнителни изисквания за енергоефективност на флота.
Решението идва на фона на приетата през 2023 г. актуализирана стратегия на IMO за парниковите газове, която предвижда достигане на нетна нула около 2050 г. и междинни цели: най-малко 20% (с стремеж към 30%) до 2030 г. и най-малко 70% (с стремеж към 80%) до 2040 г. спрямо нивата от 2008 г., както и навлизане на горива с нулеви или близки до нула емисии от поне 5% (с цел 10%) до 2030 г.
Контекст от Европа и отражение за България
Независимо от забавянето в IMO, ЕС вече включи международното корабоплаване в схемата за търговия с емисии (EU ETS) от 2024 г., с поетапно обхващане на емисиите до пълно плащане през 2026 г. Това продължава да изпраща ценови сигнал към корабособствениците в европейски води и пристанища.
За българските морски оператори и пристанища в Бургас и Варна отлагането в IMO означава несигурност при планирането на инвестиции в алтернативни горива и инфраструктура, но европейските правила остават в сила. Според експерти, това може да ускори регионални решения и двустранни инициативи в Черноморския басейн, докато глобалната рамка се доработва.
Процедурен фон и разделителни линии
Дискусиите в Лондон продължиха до ранните часове и бяха описани от участници като напрегнати, с остро разминаване между държави-износители на петрол и икономики без петролна зависимост. В крайна сметка делегатите приеха набързо изготвена резолюция за отлагане, с което финалното решение бе прехвърлено за следващата година.
На кратко
- 57 „за“ срещу 49 „против“: IMO отложи с една година финалното одобрение на глобалното ценообразуване на въглерода в корабоплаването.
- Натиск от САЩ: Президентът Доналд Тръмп заплаши със санкции държавите, подкрепящи плана; САЩ се оттеглиха от преговорите през април.
- Реакции: ЕС изрази разочарование и настоява за амбициозна рамка до 2050 г.; Вашингтон обяви „огромна“ победа.
- Контекст: IMO вече има цел за нетна нула около 2050 г. и междинни цели за 2030/2040 г.; ЕС прилага EU ETS за морския сектор от 2024 г.
- България: Европейските изисквания остават водещи за нашите пристанища и оператори, въпреки глобалното отлагане.
