Последната визита на президента на Сърбия Александър Вучич в Китай в края на май очерта нов етап в отношенията между Белград и Пекин, който може да направи по-трудна европейската перспектива на страната. Вместо класически инфраструктурни проекти, акцентът бе насочен към технологии, изкуствен интелект, роботика и енергетика — с подписани над 20 документа за сътрудничество в политики, икономика, наука, технологии, образование и култура.
Сръбски служители обявиха около 953 милиона евро нови ангажименти за китайски инвестиции в автомобилното производство, авангардните технологии, изкуствения интелект и роботиката. Тези обявления обаче трябва да се разглеждат внимателно: сумата представлява намерения, а не потвърдени капиталови вливания, и е по-ниска от китайските преки чуждестранни инвестиции, постъпвали в Сърбия през пиковите години 2022–2024 г.
През последните 15 години Китай нарасна като видим външен играч в Западните Балкани чрез проекти като железопътната линия Белград–Будапеща, металургичния комбинат в Смедерево и инвестиции в автомобилостроенето. Но според анализатори настоящата фаза навлиза по-дълбоко в регулаторната и стратегическата архитектура на държавата, отколкото традиционната инфраструктура, тъй като включва научноизследователска дейност, ядрената енергетика и цифрови технологии.
Си Цзинпин, президент на Китайската народна република, заяви, че двете страни изграждат „общност със споделено бъдеще“.
Политическата рамка на визитата е също показателна: Сърбия и Китай подписаха съвместна декларация за напредване на четири глобални инициативи на Пекин. Това контрастира с позицията на Европейския съюз, който дефинира Китай едновременно като партньор, икономически конкурент и системен съперник и не подкрепя подобни стратегически рамки. Като страна кандидатка за ЕС, подобни стъпки увеличават разликата между декларираната европейска ориентация на Белград и реалните му действия.
Процесът на присъединяване на Сърбия остава блокиран: страната не е отваряла нов преговорен клъстер от декември 2021 г. насам. Проектодоклад на Комисията по външни работи на Европейския парламент призовава Белград да демонстрира геополитическата си ориентация чрез пълно съобразяване с общата външна политика на ЕС — особено по отношение на ограничителните мерки срещу Русия — както и чрез напредък в областта на върховенството на закона и борбата с корупцията.
Годишният преглед на Центъра за международни и охранителни въпроси (ISAC) отчита, че съгласуваността на Сърбия с външнополитическите декларации на ЕС е нараснала до 67 процента, но остава сред най-ниските сред страните кандидатки: Сърбия не се е съгласувала със 17 декларации на ЕС, свързани с войната в Украйна.
Планът на ЕС за растеж, който обвързва финансовата подкрепа с реформи, вече се сблъска с трудности в случая на Сърбия — плащанията по плана са били спрени заради регрес в съдебната система. В този контекст китайските инвестиционни обещания дават на Белград дипломатическа легитимност в моменти, когато европейската финансова подкрепа е под въпрос, но Китай не може да замени ЕС в икономическо отношение: съюзът остава основният търговски партньор, инвеститор и донор на Сърбия.
Анализаторите обобщават, че не става дума за рязък геополитически разрив, а за растящо противоречие: Сърбия търси ползите от европейската интеграция, без да прилага политическата дисциплина, която тя изисква, докато едновременно задълбочава технологичното си сътрудничество с Китай и така създава нови дългосрочни зависимости. Визитата на Александър Вучич не извежда Сърбия извън Европа, но прави по-ясно доколко поведението ѝ се отдалечава от практиките на държава, стремяща се към членство в ЕС.
