Европа се връща към нисък потенциален растеж, предупреждава Международният валутен фонд (МВФ) в най-новия си доклад „Регионални икономически перспективи“ за Стария континент, представен по време на годишните срещи на МВФ и Световната банка във Вашингтон. Под „потенциален растеж“ се разбира максималният темп, с който една икономика може устойчиво да се разширява при пълноценно използване на наличните ресурси като труд и капитал.
Еврозоната: скромни темпове и силно евро като риск
За еврозоната експертите на Фонда очакват растеж от 1,2% през 2025 г. и 1,1% през 2026 г. Оценката за текущата година е леко повишена с +0,2 процентни пункта спрямо юлските разчети. Въпреки това рисковете за растежа се засилват.
„Несигурността около търговската политика остава много висока, а когато към нея се добавят и рисковете за сигурността, лесно може да се предположи, че доверието в икономиката ще продължи да отслабва и да оказва натиск върху инвестициите и създаването на работни места въпреки по-облекчената парична политика“, посочи Алфред Камер, директор на департамента за Европа на МВФ.
„За еврозоната силният курс на еврото представлява допълнителен риск за износа и растежа“, допълни той.
Централна, Източна и Югоизточна Европа: умерено ускоряване, но неравна дезинфлация
За региона на Централна, Източна и Югоизточна Европа (включително България) МВФ запазва прогнозата почти без промяна спрямо юли: 2,3% растеж за текущата година (+0,1 пр. п. ревизия), с очаквано ускоряване до 2,5% през следващата година и 2,7% в последващата. Държавите от региона търгуват по-малко директно със САЩ, но са изложени на косвени ефекти от търговските конфликти чрез веригите за доставки, отбелязва Фондът.
Процесът на дезинфлация е по-бавен и неравномерен: в повечето страни инфлацията остава с 1–3 процентни пункта над целите към второто тримесечие на 2025 г. Въпреки това по-ниските цени на енергията и – в еврозоната и на места извън нея – по-силните валути подпомагат по-бързо сближаване с инфлационните цели. За региона на Централна и Източна Европа МВФ очаква обща инфлация от 3,5% през 2026 г. и 2,9% през 2027 г. Повечето държави вероятно ще достигнат целите си едва през 2027 г., заради все още високия ръст на заплатите.
България: очаквано ускоряване на растежа
За България МВФ вече обяви ускоряване на икономическия растеж до 3,0% през 2025 г. и 3,1% през 2026 г., спрямо 2,8% през 2024 г. По отношение на ценовата динамика Фондът прогнозира инфлация от 3,6% тази година и 3,4% през 2026 г., след 2,6% през предходната година. Това поставя България в групата на страните от региона, при които дезинфлацията напредва, но целите все още не са повсеместно постигнати.
Какво спира растежа – и какво може да го ускори
Сред факторите, които възпрепятстват по-високия потенциален растеж в Европа, МВФ посочва: остатъчни търговски бариери в рамките на ЕС, недостатъчно интегрирани и дълбоки капиталови пазари за финансиране на иновации, пречки пред мобилността на труда, както и застаряващо население. Според анализа се очаква в повечето страни от ЕС населението в трудоспособна възраст да се свие с над две трети до 2050 г. Допълнително мнозина от пазарите в Централна, Източна и Югоизточна Европа имат ниски капиталови резерви поради продължаващо ниски нива на частни инвестиции.
В същото време навлизането на изкуствения интелект има потенциал да ускори производителността в глобален и европейски мащаб. МВФ предупреждава, че фрагментацията – в търговията, регулациите и технологичните стандарти – може да забави усвояването на този потенциал.
Какво препоръчва МВФ на политиците
Фондът призовава за по-дълбока интеграция на единния пазар на ЕС и прилагане на препоръките от докладите на Марио Драги и Енрико Лета, както и за структурни реформи на национално ниво. В областта на търговската политика положителен ефект биха имали поддържането на отворена търговска система, засилването на регионалните и световните търговски споразумения и намаляването на вътрешните търговски бариери в ЕС.
На кратко
- МВФ: Европа се връща към нисък потенциален растеж; рисковете за активността се засилват.
- Еврозона: растеж от 1,2% през 2025 г. и 1,1% през 2026 г.; силното евро е риск за износа.
- ЦИЕ/ЮИЕ: 2,3% растеж тази година (+0,1 пр. п.), 2,5% и 2,7% в следващите две години.
- Дезинфлацията е неравномерна; в повечето страни инфлацията е с 1–3 пр. п. над целите до второто тримесечие на 2025 г.
- България: МВФ очаква 3,0% растеж през 2025 г. и 3,1% през 2026 г.; инфлация 3,6% тази година и 3,4% през 2026 г.
- Пречки: вътрешни търговски бариери в ЕС, плитки капиталови пазари, пречки пред мобилността, застаряване (свиване на трудоспособното население с над две трети до 2050 г.).
- Препоръки: по-дълбока интеграция на единния пазар, структурни реформи, отворена търговия и по-силни споразумения.
