Опитът да се приеме първата по рода си глобална сделка за намаляване на емисиите от корабоплаването пропадна в Лондон, след като Саудитска Арабия предложи разговорите да бъдат отложени с една година и предложението бе прието с минимално мнозинство. САЩ и Саудитска Арабия бяха сред страните, подкрепили отлагането, а натискът от Вашингтон се оказа решаващ фактор.
Как се стигна до провала
Над 100 държави се събраха в Лондон, за да финализират споразумение, договорено през април след десетилетие преговори. То щеше да направи корабоплаването първата индустрия в света с международно задължителни цели за намаляване на емисиите. В ключов момент в петък Саудитска Арабия внесе процедурно предложение за отлагане на разговорите с една година. Председателят на заседанието уточни, че това означава, че споразумението не е одобрено, тъй като основните срокове по договора трябва да бъдат пренаписани.
Натискът от Вашингтон
Администрацията на САЩ засили възраженията си след април, предупреждавайки, че договорените мерки може да повишат цените за потребителите. Представители на администрацията заплашиха някои държави с мита, ако подкрепят сделката. Президентът на САЩ Доналд Тръмп я нарече „зелена измама“.
„Съединените щати НЯМА да търпят този глобален Зелен Нов Данък върху корабоплаването. Няма да приемем по-високи цени за американските потребители.“ — Доналд Тръмп, президент на САЩ
Държавният секретар на САЩ Марко Рубио определи изхода като победа.
„Огромна победа“ за президента Тръмп. — Марко Рубио, държавен секретар на САЩ
Подчертавайки напрежението, генералният секретар на Международната морска организация (ММО) Арсенио Домингес отправи апел това повече да не се повтаря, за да не се подкопава процесът.
Кой как гласува
Обединеното кралство и повечето държави от ЕС настояваха разговорите да продължат, но Гърция се разграничи от блока и се въздържа. За отлагане гласуваха Русия, Саудитска Арабия и САЩ, с аргумент за потенциални ценови ефекти върху потребителите. Китай, първоначално подкрепил споразумението през април, сега прие да се отложи процедурата. Сред малките островни държави Бахамите смениха позицията си, а Антигуа и Барбуда, които бяха „за“ през април, този път се въздържаха. Делегат от групата на островните държави посочи, че тези нации силно зависели от търговията със САЩ и са били подложени на значителен натиск от американската администрация.
Какво беше заложено
Сделката предвиждаше от 2028 г. корабособствениците да използват все по-чисти горива или да бъдат санкционирани с глоби. Отрасълът прие рамката като шанс за единни глобални правила и предвидимост за инвестиции.
„Разочаровани сме, че държавите членки не успяха да се договорят за път напред на тази среща. На индустрията ѝ е нужна яснота, за да вложи капитали.“ — Томас Казакос, генерален секретар на Международната камара на корабоплаването
Корабоплаването формира около 3% от глобалните емисии, като нивата растат заедно с глобалната търговия — 90% от стоките се превозват по море. За разлика от други сектори, морският транспорт трудно намалява емисиите си, отчасти заради липсата на ценови стимул.
„Няма гориво толкова евтино, колкото дизелът, който корабите използват днес — когато извличаме суров петрол, отделяме „хубавите части“: керосин за авиацията, дизел и бензин за автомобилите.“ — Фаиг Абасов, програмен директор „Морски транспорт“ в аналитичния център Transport & Environment
Без намеса ММО преди това оценяваше, че до 2050 г. емисиите от корабоплаването могат да нараснат с между 10% и 150%.
Остри реакции от уязвимите държави
Малките островни държави, които са на първа линия на климатичните рискове, реагираха най-критично.
„Предложението на Саудитска Арабия е неприемливо предвид спешността на ситуацията, при ускоряващи се климатични промени.“ — Ралф Регенвану, министър по изменение на климата на Република Вануату
„Дойдохме в Лондон в неохотна подкрепа на рамката на ММО за нетни нулеви емисии. Макар да не е достатъчно амбициозна според науката, тя е значима крачка.“ — Ралф Регенвану
Какво следва
След отлагането старателно планираната времева рамка за въвеждане на правилата до 2028 г. вече изглежда нереалистична. Това увеличава регулаторната несигурност за корабособственици и инвеститори, включително в ЕС и България, и може да забави внедряването на алтернативни горива и технологии.
„Забавянето може да наложи промени в текста, които да подкопаят планираните срокове и да върнат назад години работа.“ — Бланаид Шийрън, експерт политика в екологичната НПО Opportunity Green
Генералният секретар на ММО Арсенио Домингес призова процесът да не се политизира и да се избегне повторение на подобен натиск, за да се осигури предвидимост за индустрията и страните членки.
Обобщение
- Сделката пропадна: Разговорите в Лондон бяха отложени с 1 година след предложение на Саудитска Арабия, подкрепено от САЩ.
- Политически натиск: САЩ предупредиха за мита; Доналд Тръмп нарече плана „зелена измама“, Марко Рубио говори за „огромна победа“.
- Разнобой в ЕС: Великобритания и повечето страни от ЕС бяха „за“ продължаване; Гърция се въздържа.
- Същност на плана: От 2028 г. — по-чисти горива или глоби; корабоплаването щеше да стане първата индустрия с задължителни международни цели.
- Залогът за климата: Секторът е отговорен за около 3% от емисиите; 90% от стоките се превозват по море; без мерки емисиите може да нараснат с 10%–150% до 2050 г.
- Несигурно бъдеще: Планираните срокове за 2028 г. вече са под въпрос; индустрията настоява за яснота, за да инвестира.
