В Белия дом на 17 октомври 2025 г. президентът на САЩ Доналд Тръмп даде да се разбере, че засега не е склонен да предостави на Украйна ракети „Томахоук“, докато украинският държавен глава Володимир Зеленски контрира с оферта за сътрудничество и продажба на украински бойни дронове на Вашингтон. Срещата премина през открит брифинг, последван от закрити разговори и работна вечеря, а на фона – предстояща среща Тръмп–Путин в Будапеща и надежда за политически пробив.
Какво се случи в Белия дом
След повече от час въпроси и отговори пред медиите, двамата лидери – заедно с членовете на своите кабинети – затвориха вратите за закрита работна вечеря около 21:12 GMT+2, за да обсъдят ситуацията на фронта, „Томахоук“-ите и планираната среща на Тръмп с Владимир Путин в Унгария. По-рано през деня Зеленски пристигна в Белия дом в 20:06 GMT+2, където беше посрещнат от Тръмп с ръкостискане и кратка фотосесия преди разговорите.
Очаква се украинският президент да даде самостоятелна пресконференция след края на вечерята, докато Тръмп заминава за Палм Бийч за първото си от месеци посещение в имението Мар-а-Лаго.
„Томахоук“-ите – критични за САЩ, търсени от Украйна
Още в началото Тръмп беше подложен на директни въпроси дали ще предостави на Украйна американски ракети „Томахоук“, които Киев настоява да получи от седмици, за да усили способността си да поразява цели дълбоко в руския тил.
„Надявам се да можем да сложим край на войната, без да говорим за ‘Томахоук’“, каза Доналд Тръмп.
Американският президент подчерта, че това са „мощни оръжия“, които изискват седмици за производство и не могат лесно да бъдат заместени. Според него те са ключова част от настъпателния арсенал на САЩ, а негово задължение е да гарантира, че запасите са пълни.
„Имам задължение да се уверя, че като държава сме напълно заредени. Никога не знаеш кога ще имаш нужда от тях“, заяви Доналд Тръмп.
Оптимизмът му обаче прозираше зад резервите: Тръмп свърза възможността за напредък с скорошното прекратяване на огъня в Газа, постигнато с посредничеството на Вашингтон, и видя „уникален шанс да приключим това веднъж завинаги“.
Офертата на Зеленски: дронове срещу ракети
Зеленски отговори на хладното посрещане на „Томахоук“-ите с предложение за бартер – украински бойни дронове срещу американски ракети. Той отбеляза, че Киев разполага с „хиляди дронове“ и може да работи в полза на двете страни.
„Те могат да имат нашите хиляди дронове. Можем да работим заедно и да се укрепим взаимно“, заяви Володимир Зеленски.
Тръмп даде знак, че САЩ могат да проявят интерес към украински безпилотници, макар темата да изисква допълнителни разговори.
„Бихме проявили интерес към украински дронове. Строим свои, но и купуваме от други. А те правят много добри дронове“, каза Доналд Тръмп.
През последния месец Зеленски обяви, че Украйна ще започне износ на произведени в страната оръжия – обрат в режима на военно положение, въведен на 24 февруари 2022 г., когато беше наложена забрана за износ. Украински производители настояваха месеци наред ограниченията – особено за дронове – да бъдат вдигнати, за да се подпомогне икономиката.
Защо Киев настоява за „Томахоук“
„Томахоук“ отдавна са в списъка на желаните оръжия на Украйна. С оперативен обсег между 1 600 и 2 500 км и бойна глава 400–450 кг, те биха позволили удари по стартови площадки и логистични възли в дълбочина, вместо Украйна да разчита на реакция в последния момент срещу вече навлезли безпилотници и ракети. В момента Киев използва западни ракети като Storm Shadow с обсег около 250 км – недостатъчен за поразяване на цели дълбоко на руска територия.
За ударите отвъд този радиус Украйна използва местни дронове и „дроноподобни“ ракети като „Паляниця“, но с ограничения на бойния товар – около 50–100 кг на снаряд.
По оценка на Института за изследване на войната (ISW), в обхвата на варианта „Томахоук“ с обсег 2 500 км попадат поне 1 945 руски военни обекта, а във варианта с 1 600 км – поне 1 655.
„Украйна вероятно може значително да отслаби фронтовото представяне на Русия, като поразява уязвим поднабор от тилови зони за снабдяване и поддръжка“, посочва анализ на ISW.
„Ще го приключим“: директните послания
Тръмп определи Зеленски като „много силен лидер“, който е „преживял много“ за почти четирите години на войната, и заяви увереност, че „в близко бъдеще“ може да бъде постигнат край на руската агресия.
„Ще го приключим“, каза Доналд Тръмп за войната. Той подчерта важността на директни преговори между Володимир Зеленски и Владимир Путин, за да се сложи край на „кървавата баня“.
Зеленски поздрави президента на САЩ за посредничеството при примирието в Газа, изразявайки надежда, че подобен резултат е възможен и за Украйна. Той подчерта, че Русия „няма успех на бойното поле“.
Будапеща като сцена: Орбан и дипломатическият контекст
Унгарският премиер Виктор Орбан приветства решението страната му да бъде домакин на предстоящите разговори между Доналд Тръмп и Владимир Путин, обявени изненадващо след двучасов телефонен разговор между двамата лидери. Орбан описа Будапеща като „единственото подходящо място в Европа“ за подобна среща и атакува „военната“ линия на Брюксел, която според него спъва „истинския мир“.
„Ако Европа иска истински мир, военните ѝ планове трябва да бъдат зачеркнати и всичко да се прекалибрира. Мирът трябва да се постигне и да бъде подкрепен със сила. Време е Европа да поеме по пътя на здравия разум!“, заяви Виктор Орбан.
Европейската комисия изрази предпазливa подкрепа за евентуалната среща Тръмп–Путин в Будапеща, като посочи, че всяка стъпка към справедлив мир е добра новина, макар експертни общности и политически партии в ЕС да остават разделени.
Търпението на Вашингтон към Кремъл се изчерпва?
След срещата в Аляска между Тръмп и Путин, според бившия специален представител на САЩ за преговорите за Украйна Кърт Волкър, президентът на САЩ губи търпение от нежеланието на Кремъл да влезе в директен диалог с Киев. По думите му „Путин излъга Доналд Тръмп“ за намеренията си да спре инвазията и именно това може да отвори вратата за решение за „Томахоук“-ите.
На 19 август, дни след срещата в Аляска, Тръмп събра Зеленски и европейски лидери в Белия дом и обяви, че ще организира среща между двамата воюващи президенти – обещание, което според Волкър е било дадено от Путин в телефонен разговор. „Тръмп е фрустриран“, обобщи Волкър.
Украйна между надеждата и тревогата
В Киев преобладава предпазлив оптимизъм за срещата в Белия дом. Обществото се надява на укрепване на американската подкрепа, но и се опасява от два риска: отказ от „Томахоук“-и и засилен натиск върху Киев вместо върху Кремъл. Националните телевизии излъчват разговорите на живо, а най-големият въпрос е дали телефонният разговор в четвъртък между Тръмп и Путин не е наклонил везните срещу предоставянето на ракети.
Какво иска Москва, какво отвръща Киев
Кремъл е описвал като стартова позиция за край на войната запазване на контрол върху около 116 000 кв. км – малко над 19% от Украйна, включително окупирани източни територии в Донецк и Луганск от Донбас и пълен контрол върху Крим. Сред най-важните условия е постоянна забрана за членство на Украйна в НАТО и незабавно премахване на западните санкции. Тръмп е сигнализирал, че би възстановил търговията при наличие на договореност, докато ЕС продължава да разширява санкциите и проучва законовата възможност да използва замразени руски активи като кредитна линия за Украйна.
Зеленски отхвърля тези искания като „нереалистични“, настоявайки, че суверенитетът и териториалната цялост на Украйна не подлежат на преговори, а Киев сам взема решенията за своята сигурност.
Шест срещи за десет месеца: кривата линия на диалога
Днешният разговор е шестата среща между Доналд Тръмп и Володимир Зеленски от завръщането на Тръмп в Белия дом през януари.
28 февруари 2025 г. – Първата среща в Овалния кабинет ескалира в остър спор в ефир. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс обвини Зеленски, че е „неуважителен“ и „неблагодарен“. Тръмп се намеси след репликата на Зеленски, че САЩ имат дял в успеха на Украйна:
„Залагате с живота на милиони хора… Залагате с Трета световна война“, каза Доналд Тръмп.
Зеленски напусна без споразумение и без традиционна обща пресконференция, а Тръмп разпореди временна пауза на американската военна помощ за Украйна.
26 април 2025 г. – На погребението на папа Франциск във Ватикана двамата провеждат 15-минутен частен разговор, който се превръща в първа стъпка към помирение.
25 юни 2025 г. – В Хага, в рамките на срещата на НАТО, Тръмп официализира стратегия за по-голяма европейска отговорност, като държавите членки – с изключение на Испания – се ангажират с 5% от БВП за отбрана до 2035 г. (предишната цел беше 2%). Тръмп настоява за по-голям европейски принос за военните нужди на Украйна.
18 август 2025 г. – Три дни след срещата с Путин в Аляска Тръмп събира Зеленски и европейски лидери в Белия дом, за да проучи възможността за директни мирни преговори.
23 септември 2025 г. – На сесиите на Общото събрание на ООН в Ню Йорк Тръмп намеква за потенциална американска въздушна подкрепа за европейските сили в Украйна в следконфликтна рамка.
Будапещкият меморандум и урокът от 1994 г.
Изборът на Будапеща като сцена за разговори напомня на Украйна за Будапещкия меморандум от 1994 г., при който Киев се отказа от наследените от СССР около 1 900 ядрени бойни глави срещу гаранции за сигурност от САЩ, Великобритания и Русия. Двайсет години по-късно, през 2014 г., Русия анексира Крим и започна окупация в източна Украйна, преди пълномащабната инвазия през 2022 г. Миналата година Зеленски заяви пред Европейския съвет, че извън НАТО единствената гаранция би била ядреното оръжие – позиция, която той впоследствие уточни, че не означава подготовка за производство на ядрена бомба.
График и какво следва
Очакваният дневен ред за петък включваше: 19:00 CET – посрещане на Зеленски в Белия дом; 19:15 CET – двустранна среща в Овалния кабинет; 21:00 CET – отпътуване на Тръмп за Палм Бийч; 21:00 CET – самостоятелна пресконференция на Зеленски. Има противоречиви сведения дали е имало встреча в Овалния кабинет или единствено работен обяд. Официално е потвърдено, че след разговорите Тръмп заминава за Флорида.
Преди визитата, в четвъртък, Зеленски беше вече във Вашингтон и се срещна с представители на отбранителната индустрия в търсене на допълнителни системи за противовъздушна отбрана и „мощни оръжия“. Тръмп съобщи, че е говорил по телефона с Путин и че ще се срещнат в Унгария в опит да бъде намерен път към край на войната в Украйна.
Материалът е подготвен на 17/10/2025 – 18:30 GMT+2 и обновен до 21:40.
Българският и регионален ракурс
За България като член на ЕС и НАТО, сигурността на източния фланг и устойчивостта на общоевропейската подкрепа за Украйна остават ключови. Всяко разместване – било чрез дипломатически пробив в Будапеща, било чрез военно-техническо подсилване на Киев – ще има отражение върху стратегическата среда в Черноморския регион.
На кратко
- Белият дом, 17 октомври 2025 г.: Доналд Тръмп сигнализира, че засега „Томахоук“ не са на масата, заради производствени срокове и нуждата да се поддържат пълни запаси на САЩ.
- Оферта от Киев: Володимир Зеленски предложи украински дронове в замяна на ракети. Тръмп: „Бихме проявили интерес“, но темата изисква допълнителни разговори.
- Защо „Томахоук“: Обсег 1 600–2 500 км, бойна глава 400–450 кг; ISW: в обхвата – поне 1 945 (2 500 км) и 1 655 (1 600 км) руски военни обекта.
- Геополитика: Подготовка за среща Тръмп–Путин в Будапеща; Виктор Орбан приветства ролята на Унгария, Европейската комисия – предпазливо „за“.
- Москва и условията: Запазване на ~116 000 кв. км (над 19% от Украйна), забрана за НАТО, отмяна на санкции. Киев: исканията са „нереалистични“.
- Двустранна история: От остър спор на 28.02.2025 и временна пауза на помощта, до корекции във Ватикана (26.04), натиск за 5% от БВП за отбрана до 2035 (25.06), опит за директни преговори (18.08) и визия за следконфликтна рамка (23.09).
- Следващи стъпки: Закрити разговори приключват със заминаване на Тръмп за Палм Бийч и очаквана самостоятелна пресконференция на Зеленски.
