От 21 октомври, за срок от една седмица, започва 16-ият ежегоден мониторинг на кафявата мечка (Ursus arctos) у нас. Акцентът тази година е в Западните Родопи, където ще бъдат разположени 14 фотокамери (фотокапани), за да регистрират денонощната активност на вида в рамките на един месец.
Инициативата обхваща основните територии с постоянно присъствие на вида – Рила, Пирин, Витоша, Западните Родопи и Средна Стара планина. На терен се събират данни за следи от лапи, екскременти, хранително и маркировъчно поведение, както и се вписват регистрирани заплахи за вида.
Целта е да се установят тенденциите в разпространението, присъствието и числеността на вида в България.
Това уточниха от Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС), която координира дейностите по наблюдението.
Къде и как ще се работи
В Западните Родопи фотокамерите ще бъдат разположени на територията на три държавни ловни стопанства – ДЛС „Кормисош“, ДЛС „Извора“ и ДЛС „Чепино“. Данните от тях ще допълнят теренните обходи и ще осигурят денонощна картина на поведението и присъствието на мечките в ключови местообитания.
Екипите ще описват подробно всички намерени следи, ще измерват размери и ще документират местата с хранителна активност и маркировка. На терен ще се отчита и натискът от човешка дейност – пътища, сечи, бракониерство, безстопанствени кучета и други фактори, които могат да влияят върху мечешката популация.
Кои институции участват
Мониторингът се организира от служители на отдел „Мониторинг на биологичното разнообразие и горските екосистеми“ към ИАОС. В дейностите на терен се включват експерти от Министерството на околната среда и водите, ИАОС, всички Регионални инспекции по околната среда и водите (РИОСВ), както и дирекциите на трите национални парка – „Рила“, „Пирин“ и „Централен Балкан“.
Работата се извършва съвместно със служители на държавните ловни и горски стопанства към петте държавни предприятия – Югозападно, Северозападно, Северноцентрално, Югоизточно и Южноцентрално държавно предприятие, както и със служители на природните паркове „Витоша“, „Рилски манастир“ и „Българка“ към Изпълнителната агенция по горите. За Пловдив и региона това означава активна роля на РИОСВ – Пловдив и екипите на Южноцентралното държавно предприятие.
Защо тези данни са важни
Събраната информация се въвежда в информационната система към Националната система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие. Тя служи за статистическа оценка на числеността на вида и се публикува в Националния доклад за състоянието и опазването на околната среда.
Данните подпомагат и оценката на състоянието на кафявата мечка по изискванията на Директивата за опазване на природните местообитания и дивата флора и фауна и се използват за мерки за намаляване на конфликтите между хора и диви животни в засегнатите райони.
Получените данни ще бъдат използвани за подобряване на опазването и управлението на кафявата мечка и намаляване на конфликтите между хора и диви животни.
Това е част от официалната информация, споделена от ИАОС по повод старта на кампанията.
ДНК мониторинг за по-точна картина
Паралелно с теренните обходи продължава събирането на генетични проби по пилотен проект за ДНК мониторинг на вида. Този подход позволява по-прецизно определяне на броя и структурата на популацията и допълва наблюденията от фотокамерите и експертните преброявания.
Накратко
- Кога: от 21 октомври, за една седмица – 16-ият ежегоден мониторинг на кафявата мечка.
- Къде: Рила, Пирин, Витоша, Западни Родопи и Средна Стара планина.
- Фокус Западни Родопи: 14 фотокамери в ДЛС „Кормисош“, ДЛС „Извора“ и ДЛС „Чепино“ за един месец.
- Кой: ИАОС, МОСВ, всички РИОСВ, паркови дирекции, петте държавни предприятия и природните паркове „Витоша“, „Рилски манастир“, „Българка“.
- Защо: данните влизат в Националната система за мониторинг и в Националния доклад; изпълняват изискванията на европейската директива.
- Допълнение: пилотен ДНК мониторинг за по-точна оценка и по-добро управление на вида.
