Една грешка е достатъчна, за да изключи света. От софтуерни обновления и операторски сривове до прекъснати оптични трасета и дори нападения от акули – дигиталната инфраструктура, на която разчитаме за пари, здраве, транспорт и общуване, се оказва изненадващо крехка.
Когато облакът потъмнее
В понеделник, 20 октомври, милиони потребители се събудиха без достъп до любими приложения, банкови услуги и уеб инструменти. Причината бе грешка в база данни на Amazon Web Services, чиито платформи поддържат милиони корпоративни сайтове и услуги. Засегнати бяха Roblox, Fortnite, Pokémon Go, Snapchat, Slack, Monday.com и десетки банки. Това е само последният епизод от поредица знакови сривове.
19 юли 2024: най-лошата дигитална криза?
В петък, 19 юли 2024 г., светът видя какво означава „големият срив“: неуспешно обновление от CrowdStrike доведе до срив на около 8,5 милиона компютъра и наложи страховития „син екран на смъртта“ на безброй екрани. Авиолиниите отмениха над 46 000 полета само за ден, по данни на платформа за проследяване на полети. Болници отмениха операции, в САЩ имаше смущения в спешния телефон 911, а нюйоркското арт кино Film Forum премина на плащане в брой. Microsoft и CrowdStrike публикуваха решение, но последствията от кризата продължиха седмици.
„Има цена за удобството, на което се радваме. Това ще се случи отново, а при CrowdStrike техническото отстраняване беше сравнително лесно. Следващия път може да нямаме този късмет“, казва Ритеш Котак, експерт по киберсигурност и технологии.
Грешка в матрицата: 1997 и след това
Още през 1997 г. грешка в конфигурация на база данни в Network Solutions Inc. – ключов регистратор на домейни – повали всеки сайт, завършващ на .com или .net. Засегнати бяха около 1 милион сайта. За онова време това бе огромен дял от Мрежата – имейли не пристигаха, търсенията свършваха с разочарование, а някои фирми губеха клиенти.
Днес подобен срив има далеч по-тежки последствия. През 2018 г. зловреден софтуер удари община Матануска–Суситна в Аляска и остави 100 000 души без редица дигитални услуги. Служители бяха заключени извън работните си станции, библиотеките изключиха устройствата, а в една администрация работата бе подновена с пишещи машини. Отне 10 седмици за възстановяване на повечето системи.
„Кибератаката, Бог да ни е на помощ, почти спря всичко“, разказа Хелън Муньос, местна жителка. „Всъщност общината още не е оправила компютрите си.“
Ще ни трябва по-голям кабел
Понякога повредата започва в реалния свят. Дълги години интернетът на Армения зависеше от един оптичен кабел през Грузия. През 2011 г. 75-годишна жена с лопата прекъсна кабела край грузинското село Ксани и 2,9 милиона арменци останаха офлайн. Жената, която събирала меден отпадък, бе задържана, а после освободена заради възрастта си. По-късно тя каза: „Нямам представа какво е интернет.“
Ефектът на отсъствието е осезаем, казва Вахан Ховсепян, старши съветник „Общности и политики“ в RIPE NCC, регионалния интернет регистър за Европа, Близкия изток и Централна Азия:
„Усеща се, когато нямаш достъп до интернет. Започваш да полудяваш. Няма как да гарантираш стабилност, когато разчиташ на кабел, дълъг хиляди километри.“
Подобни истории не са единични. През 2017 г. Зимбабве изгуби връзка с интернет за половин ден, след като трактор прекъсна оптична линия в Южна Африка.
А под океана? Акули и други риби отдавна хапят морските кабели. Доклади описват следи от зъби още от 1964 г., когато морската вода навлиза през пробойните и заземява проводниците. Днес технологични гиганти дори обвиват трансоцеански влакна в материали тип кевлар, за да възпрат морските „любители“ на интернет-кабели.
Дигитални последствия за цели държави
През 2022 г. четвърт от интернет и телефонните услуги в Канада изчезнаха заради отказ в Rogers Communications. 11 милиона души бяха засегнати: спешните служби не приемаха обаждания, болници отмениха часове, бизнесът не можеше да приема дебитни плащания, а певецът The Weeknd отложи концерт.
„Позната буквално пропусна изпита за адвокатска колегия“, разказва Ритеш Котак от Торонто. „Цялото ѝ семейство е клиент на Rogers и тя нямаше точния адрес и номер на залата, защото ги беше запазила само в имейла си.“
Котак допълва, че законодателите могат да предотвратяват подобни кризи, като задължат сектора да внедрява резервираност и контрол на промените. Но често именно правителствата изключват мрежата – като инструмент за цензура.
Когато властта натисне „Off“
По данни на организация за дигитални права Access Now от 2016 г. насам има над 1 500 правителствени изключвания на интернет – прилагани от правителства, армии и полиция.
„Това е огромен проблем“, казва Зак Росън, анализатор данни в Access Now. „Помислете какво дава интернет: заетост, здравеопазване, образование, комуникация, бизнес и разбиране за света. Установихме, че изключванията възпрепятстват хуманитарната помощ и пречат на документирането на зверства.“
В седмицата преди кризата на 19 юли 2024 г., а и в дните около нея, Бангладеш преживя почти пълен мрак онлайн – правителствено изключване след насилствени сблъсъци между протестиращи студенти и полиция. Бе въведен часовник за вечерен час, а липсата на интернет затрудни достъпа до достоверна информация. Има данни за най-малко 150 загинали, като местни източници посочват по-висок брой.
Индия се смята за глобален „лидер“ в прилагането на подобни мерки за потушаване на напрежение, а практиката е разпространена в поне 83 държави, сред които Иран, Русия, Алжир, Сенегал, Танзания, Камерун и Венецуела.
Големият срив: защо става все по-вероятен
Когато цели държави разчитат на един оптичен кабел, това е ахилесова пета. След десетилетия на всеобхватна дигитализация бихме очаквали повече вградени предпазни механизми. Но според Кейси Опенхайм, изпълнителен директор на киберкомпанията Disconnect, реалността е обратната: колкото повече свързваме системите, толкова по-големи и сложни стават точките на отказ.
За България поуката е ясна: резервни оптични трасета, локални кешове, офлайн планове за приемственост на бизнеса и строги процедури за обновления вече не са „добра практика“, а необходимост. Критичните услуги – от болници до транспорт и банкиране – трябва да могат да работят в режим на деградация. А обществото – да има достъп до достоверна информация, дори когато „серията от тръби“ спре да работи.
Обобщение
- 19 юли 2024: обновление на CrowdStrike срина около 8,5 млн. компютъра; отменени над 46 000 полета; син екран по света.
- Amazon Web Services: в понеделник, 20 октомври, грешка в база данни остави милиони без достъп до приложения, банки и инструменти; засегнати Roblox, Fortnite, Pokémon Go, Snapchat, Slack, Monday.com.
- 1997: грешка в Network Solutions свали всички .com/.net домейни – около 1 млн. сайта.
- Аляска: община Матануска–Суситна – 100 000 души назад във времето; 10 седмици за възстановяване.
- Армения, 2011: 75-годишна жена прекъсва кабел край Ксани; 2,9 млн. души офлайн. Зимбабве, 2017: трактор къса кабел; половин ден без мрежа.
- Подводни кабели: хапани от акули и риби от поне 1964 г.; днес – защита с материали тип кевлар.
- Канада, 2022: сривът на Rogers засегна 1/4 от услугите; 11 млн. потребители; спешни телефони и плащания блокирани; отложен концерт на The Weeknd.
- Цензурни изключвания: над 1 500 от 2016 г.; Бангладеш – почти пълен мрак и поне 150 жертви; практиката е в поне 83 държави.
