България няма да отстъпи от договореното през 2022 г. и очаква ясни действия от Скопие по пътя към Европейския съюз. Това заяви министърът на външните работи Георг Георгиев, подчертавайки, че отговорността е в ръцете на външния министър на Република Северна Македония Тимчо Муцунски и на неговото правителство.
„Топката е в Скопие“
Георг Георгиев посочи, че позицията на София е изцяло известна на Скопие и не търпи разчитане по различен начин.
„Аз съм разговарял много пъти с Тимчо Муцунски. Той много добре и категорично знае нашата позиция. Но оттук нататък негова роля е да убеди собственото си правителство да спазва консенсуса от 2022 г.“
По думите му официалната рамка за действие е потвърдена и в Българското народно събрание.
„Ние от наша страна направихме много сериозна заявка. През месец май тази година с 209 гласа българският парламент прие решение, което задължава правителството да се придържа само в рамките на консенсуса от 2022 година и нищо друго. Но до момента от Скопие не сме получили позитивен отговор.“
Съмнения за искреността на Скопие
Министърът изрази резерви към поведението на северномакедонските власти в контекста на европейската им перспектива.
„За съжаление има много действия от страна на нашите югозападни съседи, които ни дават основание да се съмняваме в тяхната искреност по отношение на евроинтеграционния процес.“
Той припомни, че още през 2018 година България постави разширяването на ЕС към Западните Балкани сред водещите теми, като работи последователно за европейската интеграция на региона.
Какво означава консенсусът от 2022 г.
Георг Георгиев изясни, че рамката от 2022 г. изисква видими, измерими и устойчиви резултати от страна на Скопие – включително започване на реформите и промяна на Конституцията с вписване на българите във всички нейни части като равноправна общност.
„Неизпълнението на консенсуса от 2022 година, това че Република Северна Македония и властите там категорично отказват да започнат дори с реформите, с промяната на Конституцията, с включването на българите в нея, във всички нейни части, показва, че дори на много ранен етап, а именно изначалното започване на процес по присъединяване, там е миниран от политическо бездействие. Наистина се надявам да бъдат преодолени обаче тези наложени отрицателни стандарти и да се премине към работа по същество.“
Сравнение с други страни от региона
Според Георг Георгиев ярък контраст се вижда при други кандидати от Западните Балкани.
„Само тогава и България може да бъде полезна, само тогава може да говорим и за истинско добросъседство и сътрудничество по пътя на разширяването. В същото време виждаме в контрапункт на поведението на Скопие какво се случва в Албания и в Черна гора — държави много посветени на своя евроинтеграционен процес, които активно работят, които правят реформи и които демонстрират волята си.“
Историческият контекст
България традиционно подкрепя европейската перспектива на региона и отстоява, че напредъкът трябва да се основава на реално изпълнение на поетите ангажименти. Още през 2018 г. страната ни изведе напред темата за разширяването към Западните Балкани, а през 2022 г. България очерта ясни условия за напредък, които остават валидни и днес.
Накратко
- София остава в рамките на консенсуса от 2022 г.; парламентът го потвърди с 209 гласа през май тази година.
- Георг Георгиев подчерта, че Тимчо Муцунски знае българските изисквания и трябва да убеди правителството в Скопие да ги изпълни.
- Ключово условие: започване на реформи и конституционни промени с вписване на българите в Република Северна Македония.
- Сравнение с Албания и Черна гора, които показват активен напредък в европейската интеграция.
- България още през 2018 г. изведе темата за разширяването на ЕС към Западните Балкани.
