Хокайдо – островът на лавандуловите полета, млякото и зимните фестивали – прави рязък завой към високите технологии. Япония налива милиарди, за да превърне северния си остров в глобален център за напреднали полупроводници и да се върне в надпреварата за доставки на чипове, оценявана на около $600 млрд. (€≈552 млрд.; £458 млрд.). Кранове изникват над полета и градове, строят се заводи, изследователски центрове и нови факултети – най-смелият индустриален тласък на страната от десетилетия.
Неочакваният играч: Rapidus
В сърцето на плана е Rapidus – малко позната компания, подкрепена от японското правителство и корпоративни гиганти като Toyota, SoftBank и Sony. Създадена в партньорство с IBM, фирмата събра средства за първия в Япония от десетилетия насам завод за най-модерни чипове. Държавата вложи $12 млрд. (€≈11 млрд.), за да се изгради мащабен завод за полупроводници в малкия град Читосе на Хокайдо.
Изборът на място не е случаен: Читосе предлага изобилна вода, надеждна електроинфраструктура и по-нисък сеизмичен риск спрямо други локации в страната. Проектът включва и „зелена“ архитектура – покривите на комплекса ще бъдат покрити с трева, за да се впишат в пейзажа на Хокайдо.
Ключов пробив дойде с доставката на система за екстремна ултравиолетова литография (EUV) от нидерландската ASML. Именно с този високотехнологичен инструмент Rapidus успя да произведе прототипни транзистори с размер 2 нанометра (2nm) – ултратънки структури, които позволяват по-бърза и енергийно ефективна работа на устройствата. До момента такова постижение имат само TSMC и Samsung. Intel не преследва 2nm – компанията прескача от 7nm директно към 1.8nm.
„Успяхме да произведем 2nm прототип за първи път в Япония и с безпрецедентна за страната и света скорост“, каза Ацуйоши Койке, главен изпълнителен директор на Rapidus, като подчерта ключовата роля на партньорството с IBM.
Според него, за този технологичен клас са решаващи международните сътрудничества, които дават достъп до критично ноу-хау. По данни на индустрията, разработките се опират и на работата в Albany NanoTech Complex в щата Ню Йорк.
Скептиците и тежката аритметика
Rapidus планира масово производство на 2nm чипове през 2027 г. Най-голямото изпитание ще бъдат качеството и високият „йиълд“ (делът годни изделия) – сфери, в които Тайван и Южна Корея изпревариха конкурентите. TSMC е еталон за серийно производство на висок клас чипове, но цената и техническата сложност са огромни.
В доклад от 2024 г. АСЕАН+3 Макроикономическа изследователска служба (AMRO) отбелязва, че въпреки субсидиите от правителството и вноските на консорциума, „финансирането е под очакваните 5 трилиона йени (≈ $31.8 млрд., €≈29.3 млрд.; £24.4 млрд.), необходими за старт на масово производство“.
Центърът за стратегически и международни изследвания (CSIS) допълва: „Rapidus няма опит в производството на напреднали чипове и досега няма индикации, че ще успее да осигури реално ноу-хау за подобно начинание от компании с нужния опит (т.е. TSMC и Samsung).“
Още един риск е пазарният достъп. TSMC и Samsung имат отдавнашни договорни отношения с глобални клиенти, което прави навлизането на нов играч още по-трудно.
Изгубените десетилетия и новият курс
Японското правителство вече инвестира мащабно: между 2020 г. и началото на 2024 г. са отделени $27 млрд. (€≈24.8 млрд.), пропорционално повече спрямо БВП, отколкото средствата по американския CHIPS Act. В края на 2024 г. Токио обяви допълнителен пакет от $65 млрд. (€≈59.8 млрд.) за изкуствен интелект и полупроводници, който може да ускори плановете на Rapidus.
Това идва след дълъг спад. Преди 40 години Япония произвеждаше над половината от световните полупроводници. Днес делът ѝ е малко над 10%. Мнозина посочват търговските напрежения със САЩ през 80-те като вододел. Наоюки Йошино, професор емеритус в Университета „Кейо“, отбелязва, че тогава Япония изостава технологично спрямо Тайван и Южна Корея, а местните компании отслабват. За разлика от конкурентите, страната не поддържа устойчиви субсидии и губи предимство – тенденция, която днес властите се опитват да обърнат.
Предизвикателствата обаче са системни: населението намалява, делът на възрастните расте, а над една трета от бюджета отива за социални грижи – за сметка на научни изследвания, образование и технологии. Секторът изпитва и остър недостиг – очакват се около 40 000 незаети позиции за инженери по полупроводници в следващите години. Rapidus вече работи с Университета на Хокайдо и други партньори за обучение, но признава, че ще разчита силно на специалисти от чужбина – при ниска обществена подкрепа за трудова миграция.
Растящата екосистема около фабриките
Държавният тласък вече привлича глобални играчи. TSMC произвежда 12–28nm чипове в Кумамото на остров Кюшу – важна крачка за Япония, макар и далеч от водещите мощности в Тайван. Разширяването преобрази местната икономика: нови доставчици, по-високи заплати, инфраструктура и услуги. През октомври тази година TSMC започна да строи и втори завод на Кюшу, с план за старт на производство до края на 2027 г.
Успоредно с Rapidus и TSMC, местни шампиони като Kioxia и Toshiba получават подкрепа. Kioxia разшири заводи в Йокаичи и Китаками с държавни средства, а Toshiba изгради нов в Ишикава. Междувременно ROHM е официално определена като производител на критични продукти по рамката на Токио за икономическа сигурност. Американският производител на памети Micron ще получи $3.63 млрд. (€≈3.34 млрд.) за разширяване на мощности в Хирошима, а Samsung строи научно-развоен център в Йокохама.
Хокайдо също набира инерция. ASML и Tokyo Electron откриха офиси в Читосе успоредно с изграждането на производствената площадка на Rapidus.
„Това ще формира вид глобална екосистема, в която работим заедно, за да произвеждаме полупроводници с принос към света“, казва Ацуйоши Койке.
Големият залог: сигурност, автоиндустрия и предимството „скорост“
Търсенето на чипове расте заради изкуствения интелект, а японските автомобилни компании – все още възстановяващи се от пандемичните шокове във веригите – настояват за по-надеждно местно или регионално производство по цялата верига, от суровини до готови чипове. Осигуряването на контрол върху производството на полупроводници вече се разглежда като въпрос на национална сигурност – в Япония и другаде – на фона на търговски конфликти и геополитическо напрежение около Китай и Тайван.
„Искаме отново да предлагаме продукти от Япония – мощни, с висока добавена стойност“, казва Ацуйоши Койке.
„TSMC води света, с Intel и Samsung непосредствено след нея. Нашето предимство е скоростта – можем да произвеждаме и доставяме персонализирани чипове три до четири пъти по-бързо от всеки друг. Точно тази скорост ни дава шанс в глобалната надпревара“, допълва той.
Заключението: Субсидиите и консорциумите може да не са панацея, но Япония прави най-големия си залог от десетилетия, за да създаде устойчива местна екосистема за напреднали чипове. Ако Rapidus изпълни графика до 2027 г. и постигне конкурентни параметри и йиълд, Хокайдо може да се превърне от остров на цветята в „Hokkaido Valley“ – новият северен полюс на полупроводниците.
На кратко
- Rapidus строи завод за 2nm чипове в Читосе, Хокайдо; държавата вложи $12 млрд. (€≈11 млрд.).
- Прототипни 2nm транзистори вече са произведени с EUV от ASML; целта е масово производство през 2027 г.
- Финансиране: AMRO вижда недостиг спрямо 5 трилиона йени (≈ $31.8 млрд., €≈29.3 млрд.), нужни за старт.
- Скептици: CSIS подчертава липсата на производствен опит и достъп до ноу-хау от лидери като TSMC и Samsung.
- Контекст: Япония инвестира $27 млрд. (€≈24.8 млрд.) от 2020 до 2024 г., плюс пакет от $65 млрд. (€≈59.8 млрд.) в края на 2024 г.
- Екосистема: TSMC работи в Кумамото (12–28nm) и строи втори завод до края на 2027 г.; Micron получава $3.63 млрд. (€≈3.34 млрд.), Samsung разширява R&D в Япония.
- Предизвикателства: недостиг на ~40 000 инженери; застаряващо население; конкурентен натиск по цена, йиълд и клиенти.
- Стратегия: Rapidus залага на „скорост“ и персонализирани чипове, вместо директна ценова война с лидерите.


