Европейските държави влизат в нов етап на космическа надпревара, в която научните мисии се преплитат с отбраната и националната сигурност. На фона на заглушаване на GPS сигнали, нови кинетични оръжия и зависимост от чужди ракети-носители, правителствата пренареждат приоритетите си: повече сателити, надежден достъп до орбита и устойчиви военни способности.
Германия
Берлин представи първата си национална стратегия за бъдещето на космоса с ясен фокус върху сигурността. Документът, обявен през ноември, обхваща пилотирани и безпилотни проекти, разширяване на сателитните мрежи и международни партньорства, за да стане страната „по-способна за действие“ в космоса, според официално правителствено изявление.
Германия планира нови инвестиции в космическия сектор за 35 млрд. евро (€35 млрд.) „в следващите години“, насочени и към защита от инциденти като заглушаване на GPS сигналите от Русия в Балтийско море.
„Космическите системи са неделима част от живота ни… тяхната повреда или прекъсване биха имали сериозни последици за нашата сигурност и ежедневие“, заяви министърът на отбраната на Германия Борис Писториус.
Франция
Президентът Еманюел Макрон обяви през ноември, че новата френска стратегия ще съчетае научните изследвания и сигурността. Планът има пет основни цели: конкурентен достъп до космоса, развиване на космическа икономика, запазване на военната архитектура, инвестиции в науката и засилване на международното сътрудничество.
Сред мерките е модернизация на космическия център във Френска Гвиана, откъдето ракетата Ariane 6 ще изпълнява търговски полети. Допълнително 4,2 млрд. евро (€4.2 млрд.) се насочват към космическата отбрана, с което общите вложения до 2030 г. надхвърлят 10 млрд. евро (€10 млрд.). Париж планира да укрепи разузнаването, системите за ранно предупреждение и комуникациите, както и да разширява научния принос в науките за Земята за по-добра климатична устойчивост.
Франция разглежда и инвестиции в орбитални „патрулни“ спътници Orbit Guard и Toutatis за защита на активите си. Новата рамка стъпва върху действащия Закон за военно програмиране 2024–2030, който предвижда способности за откриване на подозрителни или агресивни действия в орбита, и върху инициативата Space Pact за координация между военните и индустрията.
Италия
Рим задели през октомври 109 млн. евро (€109 млн.) за старт на космически отбранителен план. Той се разработва като многодомейнна рамка за реакция спрямо заплахите в следващите две десетилетия и ще очертае „краткосрочни способности“ за запълване на оперативни дефицити.
Допълнително 131 млн. евро (€131 млн.) отиват за космическо наблюдение (наблюдение на обекти и отломки) за защита на националните активи и безопасен достъп до орбита. Бюджетът предвижда още 186 млн. евро (€186 млн.) за спътник Sicral 3 – високочестотна система за сигурни правителствени и военни комуникации, разработена първоначално от Telespazio и Thales Alenia Space през 2001 г.
Thales получи договор за 100 млн. евро (€100 млн.) от Италианската космическа агенция за мрежа от „спътникови фабрики“ в страната, които трябва да работят пълноценно до 2026 г. Италия инвестира и в новата съзвездие за наблюдение на Земята Iride, чийто първи полет се състоя през януари 2025 г. Наред с това Рим работи с Германия и Франция по европейските ракети-носители Ariane 6 и Vega-C.
Обединеното кралство
Планът на Космическата агенция на Обединеното кралство, публикуван през септември, използва космоса за укрепване на икономиката, повишаване на сигурността и постигане на „световни открития, които вдъхновяват милиони“.
Лондон залага на малки ракети-носители, екологични космодруми и нишови решения в сателитните комуникации. Приоритет е изграждането на капацитет за ремонт, надграждане и сглобяване на спътници в орбита (in-orbit servicing). Това ще се постига чрез привличане и задържане на таланти, допълнителни инвестиции в наука и иновации и чрез международни партньорства.
Швеция
Страната прие първата си стратегия за отбрана и сигурност в космоса през 2024 г. Тя стъпва на четири стълба: автономия в космоса, робустно портфолио от космически активи за нуждите на отбраната, колективна сигурност и развитие на знанията за отбранителни проекти.
Държавата ще разшири сътрудничеството между агенции и частния сектор и може да адаптира законодателството. На Въоръжените сили са отпуснати 1 млрд. шведски крони (€914 млн.) за разузнаване и наблюдение. Поради близостта до Северния полюс Швеция е стратегическо място за опериране и изстрелване на полярни спътници.
Страната изгражда стартови възможности в космодрума Esrange на север; оттам догодина ще се изстрелват сателити с Firefly Aerospace, по данни на Шведската космическа корпорация.
Нидерландия
В рамките на новата си отбранителна индустриална и иновационна стратегия до края на десетилетието Нидерландия определя космоса като ключов приоритет. Поставени са цели за следващите четири години: до 2027 г. армията да разполага с мрежа от спътници за надеждна информация, а до 2030 г. да използва усъвършенствани алгоритми с изкуствен интелект за проследяване на обекти в орбита, наблюдение на Земята и координация на спътниковите комуникации.
Амбициите включват и достъп до европейска система за ранно предупреждение за въздушна и ракетна отбрана. Космическата отбранителна политика в страната се развива активно от 2022 г. с Космическата отбранителна програма, която изгражда шест способности: ситуационна осведоменост в космоса (SSA), разузнаване, спътникови комуникации, позициониране/навигация/време (PNT), споделено ранно предупреждение и мониторинг на космическото време.
Какво означава това за България
За държави като България – член на ЕС и НАТО – надеждният достъп до орбита, спътниковите комуникации и ранното предупреждение са критични за устойчивостта на инфраструктурата и икономиката. Европейските инвестиции в носители, наблюдение на отломки и сигурни комуникации ще имат пряко отражение върху регионалната свързаност, управлението на кризи и климата.
Обобщение
- Германия: първа космическа стратегия за сигурност и 35 млрд. евро (€35 млрд.) нови инвестиции.
- Франция: пет цели, модернизация на Френска Гвиана, още 4,2 млрд. евро (€4.2 млрд.) за отбрана; общо над 10 млрд. евро (€10 млрд.) до 2030 г.; възможни патрулни спътници Orbit Guard и Toutatis.
- Италия: 109 млн. евро (€109 млн.) за старт на плана, 131 млн. евро (€131 млн.) за космическо наблюдение, 186 млн. евро (€186 млн.) за Sicral 3, и 100 млн. евро (€100 млн.) за мрежа от сателитни фабрики до 2026 г.; съзвездието Iride стартира през януари 2025 г.
- Обединеното кралство: фокус върху малки изстрелвания, „зелени“ космодруми, спътникови комуникации и обслужване в орбита.
- Швеция: стратегия от 2024 г., 1 млрд. SEK (€914 млн.) за разузнаване и наблюдение; развива стартов център Esrange.
- Нидерландия: до 2027 г. спътникова мрежа за армията; до 2030 г. ИИ за проследяване, наблюдение и комуникации; фокус върху SSA, разузнаване, PNT и ранно предупреждение.
