Училищните дворове в Европейския съюз по правило са оградени, заключени и под наблюдение, а достъпът на външни лица е строго контролиран. Това показва анализ на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“, представен от председателя д-р Юлиян Петров. Според синдиката, практиката в редица български общини – включително София и Пловдив – да се забранява заключването и да се отварят дворовете извън учебно време, противоречи на европейските стандарти за сигурност и натоварва училищните бюджети.
Какво показва европейската практика
По думите на д-р Юлиян Петров, в огромна част от европейските страни, сред които Германия, Франция, Великобритания и Полша, училищните дворове са отделени от обществените пространства с реална физическа бариера – метална ограда, зид или мрежа. Вратите се заключват през учебно време и се отварят само в кратки прозорци сутрин, на обедната почивка (ако е предвидено излизане) и след занятия.
При детските градини и началните училища контролът е още по-строг: висока ограда, заключени входове и видеонаблюдение около тях. Дори в скандинавските държави, където част от пространствата изглеждат по-свободни, тенденцията е към ограждане, заключване и засилен контрол.
Родители и външни лица: достъп по правила
Синдикалният анализ подчертава, че родители и външни лица се третират като посетители и не разполагат със свободен и произволен достъп до двора или сградата по време на учебни занятия. Влизането става в определени времеви прозорци, със задължителна регистрация и при ясно формулирана цел. Дейностите на „хора от квартала“ и неправителствени организации се допускат само по покана, договор или изрично разрешение и обикновено извън основното учебно време, под надзора на училищен персонал.
„В почти никоя европейска държава родителите нямат право просто да „влизат, когато си поискат“ – нито в сградата, нито в двора. Те се третират като посетители и за тях важат правила“, подчертава председателят на Синдикат „Образование“ д-р Юлиян Петров.
Българският контекст: решения на кметове и последици
По информация на д-р Юлиян Петров, кметовете на София, Пловдив и други градове са издали забрани за заключване на училищните дворове. Аргументът е „обществен интерес“ и недостиг на спортни и открити пространства в големите градове. Така достъпът до училищните дворове се „осигурява“ за гражданите извън учебно време, което на практика превръща училищната територия в свободно достъпна зона.
Синдикатът предупреждава за две ключови последици: рискове за сигурността на децата и икономическо натоварване за училищата. Според анализа, насочването на външни хора към дворовете изисква допълнителна поддръжка и охрана, която често достига стотици хиляди лева (EUR) – средства, предназначени за образованието на всяко дете.
Призивът на синдиката
„Време е да спрем използването на училищните дворове за общински и квартални нужди, и да превърнем училището в храм на знанието! Време е кметове и общини да спрат да използват безвъзмездно училищните средства и да инвестират в спортни площадки, в детски площадки и паркове, а не да застрояват всяка свободна площ!“, казва председателят на Синдиката „Образование“ д-р Юлиян Петров.
Обобщение на изводите
„Като обобщение, в Европа училищните дворове са оградени и заключени. Родителите имат контролиран, но не свободен достъп. Външни лица от квартала или неправителствени организации могат да влизат само по договорен и организиран повод, а не по собствено желание“, обобщава д-р Юлиян Петров.
На кратко
- ЕС стандарт: оградени, заключени дворове; контрол и видеонаблюдение, ограничен достъп през учебно време.
- Достъп за родители: само по правила, с регистрация и в определени прозорци; външни лица – по покана/договор.
- България: кметове на София и Пловдив забраняват заключването; дворовете се отварят извън занятия.
- Рискове: компрометирана сигурност; допълнителни разходи за училищата до стотици хиляди лева (EUR).
- Призив: общините да инвестират в отделни спортни и детски площадки и паркове, а училищата да пазят учебната среда.
