Синдикатът „Образование“ към КТ „Подкрепа“ представи анализ за пропускателния режим в европейските училища и контрастите с практиките у нас. По данни на организацията, в повечето държави от Европейския съюз достъпът до училищните дворове е строго контролиран, докато в български градове като София и Пловдив кметове са разпоредили дворовете да не се заключват.
Европейската практика: огради, заключени врати и контрол
Председателят на синдиката д-р Юлиян Петров подчертава, че в голям брой европейски страни – сред които Германия, Франция, Великобритания и Полша – училищните дворове са оградени с реална физическа бариера и са отделени от улицата. Вратите се заключват през учебно време и се отварят само в определени часови прозорци – сутрин, на обедна почивка при нужда и след занятия за кратко.
За детските градини и началните училища контролът е още по-строг: високи огради, заключващи се врати и видеонаблюдение около входовете са обичайна практика. Децата не могат да излизат сами, а външни лица нямат достъп без разрешение.
Дори когато в някои скандинавски страни дворовете изглеждат „по-отворени“, тенденцията е към ограждане, заключване и контрол, особено по време на учебни часове. Родителите се третират като посетители и влизат по правила – след регистрация, в определено време и обикновено под наблюдение. Дворът не се разглежда като обществен парк и никъде не се насърчава присъствието на непознати възрастни.
Българската реалност: общински разпореждания „отварят“ училищните дворове
По думите на д-р Юлиян Петров, кметовете на София, Пловдив и на други градове са издали забрани за заключване на училищните дворове. Мотивът често се свързва с „осигуряване на достъп“ за гражданите извън учебно време, на фона на остър недостиг на спортни и открити пространства в големите градове. Така училищната инфраструктура се използва като компенсация за липсващи общински площадки и паркове.
Според синдиката този подход прехвърля тежестта към училищата и компрометира сигурността. Достъпът на външни хора изисква допълнителна поддръжка и контрол, което натоварва бюджетите на директорите.
„Този подход обаче има две вредни последствия! Първото е влошаване на сигурността за деца и ученици, което противоречи на европейските протоколи за сигурност. Второто последствие е икономическо, защото общините пестят от средства за паркове, спортни и детски площадки, но насочването на външни хора в училищните дворове задължава директорите да осигуряват допълнителна финансова поддръжка, която често е в размер на стотици хиляди лева (стотици хиляди евро). А това са парите за образование на всяко дете“, посочва председателят на Синдиката „Образование“ д-р Юлиян Петров.
Правила за родители и външни лица
В почти никоя европейска държава родителите не могат да влизат свободно в сградата или двора по време на учебни занятия. Те се регистрират, влизат по покана или по предварително уточнени правила и времеви прозорци. Същото се отнася за хора от квартала и неправителствени организации – достъп се дава само по договор, с ясно формулирана цел (събитие, проект, спорт), след регистриране на участниците и предимно извън основното учебно време или под пряк надзор.
В повечето европейски училища дворовете са за учениците през учебно време. Извън него те или остават заключени, или се отварят за кратки периоди при конкретен режим. Спонтанното присъствие на външни възрастни не се допуска.
Призивът на синдиката
„Време е да спрем използването на училищните дворове за общински и квартални нужди, и да превърнем училището в храм на знанието! Време е кметове и общини да спрат да използват безвъзмездно училищните средства и да инвестират в спортни площадки, в детски площадки и паркове, а не да застрояват всяка свободна площ!“, заявява д-р Юлиян Петров.
На кратко
- Синдикатът „Образование“: В ЕС дворовете са оградени, вратите се заключват, достъпът е контролиран.
- В България кметове, включително в София и Пловдив, разпореждат дворовете да не се заключват.
- Родителите и външните лица влизат по правила, след регистрация и предимно извън учебно време.
- Синдикатът предупреждава за риск за сигурността и за допълнителни разходи за училищата от стотици хиляди лева (стотици хиляди евро).
- Призив към общините: инвестирайте в спортни и детски площадки и паркове, не прехвърляйте тежестта върху училищата.
