Професионалното образование у нас не привлича млади хора, защото българската индустрия остава „невидима“ за тях и родителите им. Това заяви вицепремиерът Томислав Дончев на форума „Южна България – рестарт и постижими цели“, който се проведе днес в Дома на културата „Борис Христов“ в Пловдив.
Индустрията: най-невидимият дял на икономиката
По думите на Дончев, индустрията е най-малко познатият сектор за обществото, а видимостта ѝ е ключова не само за самочувствието на страната, но и за професионалната ориентация на децата.
„Професионалното образование не е атрактивно, защото нито децата, нито родителите подозират, че има българска индустрия. Това е най-невидимият дял от българската икономика. Почти никой не работи за него, никой не го познава.“ — Томислав Дончев, вицепремиер
Пловдив и регионът традиционно са сред водещите индустриални ядра в страната с концентрация на предприятия в машиностроенето, електрониката и логистиката. Тракия икономическа зона и десетките предприятия в нея от години сигнализират за недостиг на средни технически кадри — техници, механици, оператори. Именно тук ефектът от видима връзка „училище–бизнес“ е най-силен.
18 години в ЕС: къде сме днес
Дончев очерта икономическата динамика от началото на членството в ЕС до днес:
„В началото на членството на България в Европейския съюз брутният вътрешен продукт на глава от населението отнесен към средноевропейски е бил 31 процента, а сега е 66. Брутният вътрешен продукт от началото на членството в номинално изражение е нараснал четири пъти. Реално два пъти и половина, ако приспаднем инфлацията.“
По думите му една от реалистичните цели за следващите пет години е БВП на глава от населението да достигне 75–80% от средноевропейското ниво.
Инвестиции и високотехнологичен профил
„От началото на годината сме успели да инвестираме в българската икономика 4 милиарда лева (≈2,05 млрд. евро). По-голямата част от тях са от Националния план за възстановяване и устойчивост. От началото на 2025 година 55 процента от инвестициите и 79 процента от създадените работни места са във високотехнологичния сектор.“
Тенденцията към висока добавена стойност изисква ускорено обновяване на уменията – от оператори и техници до инженери и ИТ специалисти. Работодателски организации отчитат устойчиво търсене на професионални кадри, особено в мехатроника, електроника, химия и индустриална автоматизация. Министерството на образованието и науката отчита разширяване на дуалното обучение в партньорство с предприятия, но бизнесът настоява за още по-бързи промени в учебните програми и практическата подготовка.
Образование: постоянна реформа и видима връзка с бизнеса
„В образованието реформата трябва да е перманентен процес, защото животът се променя, изискванията се променят… разговорът трябва да започне с диалог за професионалното образование. Защото каквато и да е индустрия не може да се случва без квалифицирани работници.“
Експерти напомнят, че показателят за БВП на глава от населението спрямо ЕС обичайно се измерва в стандарт на покупателна способност, което позволява коректни сравнения. За да се ускори догонването, са нужни целенасочени мерки за стимулиране на STEM профили, по-широки стажове и съвместни учебни центрове между професионални гимназии, университети и индустрия.
Повече данни за по-добри решения
„Ние със сигурност трябва да събираме повече данни. Това безпощадно се потвърждава в началото на годината, когато взехме да работим по т.нар. социален план за климата, от който България ще има достъп до 9,5 милиарда евро, и установихме, че по отношение на темата транспортна бедност данните, с които разполагаме, са нула.“
Липсата на актуални и детайлни данни за явления като транспортна бедност ограничава ефективността на публичните политики и разпределението на ресурси по европейски инструменти. Институциите подчертават необходимостта от реформа в статистиката и по-пълно събиране на данни от домакинствата и бизнеса.
Какво следва
Сигналите от бизнеса в Южна България съвпадат с акцентите от форума в Пловдив: видима индустрия, модерно професионално образование и базирани на данни решения. Реалният напредък минава през дуално обучение, инвестиции в лаборатории и преподаватели, и ясна комуникация към ученици и родители за перспективите в индустриалните професии.
Обобщение
- Основно послание: Индустрията е „невидима“, затова професионалното образование не привлича.
- Икономическа рамка: БВП/глава от 31% до 66% спрямо ЕС; цел 75–80% в 5 г.
- Инвестиции: 4 млрд. лв. (≈2,05 млрд. евро) от началото на годината; фокус върху високи технологии.
- Кадри: Перманентна реформа в образованието; акцент върху дуално обучение и STEM.
- Данни: Необходими са по-пълни статистики; липсват данни за транспортна бедност при планиране на средства по климатичния социален план (9,5 млрд. евро).
