Проекциите за приходи в проектобюджета за 2026 г. са надценени и крият риск от неизпълнение на данъчните постъпления, предупреждава Фискалният съвет в свое становище по проекта на Закона за държавния бюджет за 2026 г. Съветът отчита и бързо покачване на държавния дълг, което може да лиши България от имиджа на страна с нисък фискален риск, а експанзията на разходите измества баланса между публичен и частен сектор и може да ограничи растежа.
Какво вижда Фискалният съвет в макрорамката
Фискалният съвет разработва три сценария за 2026 г. – реалистичен (базов) с вероятност 60%, оптимистичен и песимистичен – по 20%. Основният сценарий за икономиката е близък до този на Министерството на финансите – както номинално, така и структурно.
За 2026 г. се очаква номинален растеж на БВП от 6,5%, реален растеж от 2,7% и дефлатор 3,7%. Хармонизираната инфлация (HICP) е оценена на 2,9% средногодишно и 3,3% в края на периода.
„Проекциите за приходите са надценени и съществува риск от неизпълнение на данъчните постъпления“, се посочва в становището на Фискалния съвет.
Съветът настоява Министерството на финансите да публикува и техническа част за прехода между касовия формат на Консолидираната фискална програма и формата „Държавно управление“, за по-голяма прозрачност.
Разходи и размер на публичния сектор
Експанзията на държавните разходи през 2026 г. – около 5% от БВП – увеличава дела на публичния сектор, който достига 45,8% от БВП. Това надхвърля ограничението в Закона за публичните финанси от 40% (нето от еврофондовете) и според Съвета е нерационално, дори с отчитане на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) и задължението проектите да приключат до третото тримесечие на годината.
„Публичният сектор достига 45,8 процента от БВП, което е над предвиденото ограничение в Закона за публичните финанси от 40 процента“, отбелязва Фискалният съвет.
Съветът призовава за по-високи циклични буфери (над регулаторния праг от 1,5% от БВП) и структурен буфер за финансиране на належащи реформи. Препоръчва също премахване на автоматичните индексирания на възнаграждения в някои сектори, които водят до бюджетни дисбаланси, и промяна в подхода при изготвяне на бюджета – с фокус върху ефективност и качество на публичните финанси.
Дълг и лихвени разходи – нарастващ натиск
С притеснителни темпове нараства консолидираният държавен дълг – до 29% от БВП за тази година и до 37% от БВП в края на следващата. Разходите за лихви се увеличават от 0,5 млрд. евро (EUR) за 2024 г. до 1,7 млрд. евро (EUR) през 2028 г. Според Съвета резкият ръст на задлъжнялостта ще повиши цената на финансиране на международните пазари и ще подкопае репутацията на България като страна с нисък фискален риск.
НЗОК: исторически ръст на разходите
При проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г. се следва „подход на увеличения“ по основните видове разходи. Заложеният ръст е значително по-висок спрямо предходни години и за първи път надхвърля 5 млрд. евро (EUR) – най-големият исторически ръст. Съветът подчертава, че секторът разполага с ресурси, но оптимизацията на разходите е задължителна за по-добри резултати и адекватност спрямо нуждите на населението.
ДОО: дефицит и демографски натиск
По проектобюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) предизвикателството с ниските пенсионни доходи следва да се адресира с целенасочени политики, а не чрез по-висок дефицит и допълнителен дълг. Интензивното нарастване на пенсиите води до по-голям недостиг в бюджета на ДОО, а демографската ситуация у нас ще засилва натиска върху разходите.
Фискалният съвет препоръчва промяна на законодателството, което привилегирова държавните служители, магистратите и полицаите по отношение на личните им осигурителни вноски, които понастоящем са за сметка на бюджета, и подчертава, че именно във фонд „Пенсии“ недостигът е най-голям.
Политически реакции и следващи стъпки
Министърът на финансите Теменужка Петкова заяви след среща със социалните партньори, че тристранният диалог е възстановен и през следващата седмица предстои нова среща с работодателите и синдикатите за обсъждане на конкретните мерки по проектобюджета за 2026 г.
„Тристранният диалог е възстановен. Следващата седмица ще обсъдим конкретни мерки, за да намерим балансирано решение“, каза Теменужка Петкова.
Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обяви, че партията ще отстъпи от увеличението на данък дивидент и от предложението за увеличаване с 2 процентни пункта на вноската за фонд „Пенсии“, като ще предложи ръстът да бъде 1 процентен пункт. Няма да се въвежда и софтуер за управление на продажбите в търговските обекти (СУПТО).
„ГЕРБ ще отстъпи от увеличението на данък дивидент и от 2 процентни пункта увеличение на вноската за фонд ‘Пенсии’, като ще предложим процентът да е един“, заяви Бойко Борисов.
Процедура и прозрачност
Фискалният съвет уточнява, че проектът на Закона за държавния бюджет за 2026 г. и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза 2026–2028 г. не са постъпили официално в Съвета. Поради това становищата са изготвени в рамките на законовите правомощия и на база публично достъпни документи, съгласно Закона за Фискалния съвет и автоматичните корективни механизми.
Контекст: какво следва за бизнеса и хората
Препоръките за повече буфери, по-умерен ръст на разходите и реалистични приходи целят да ограничат риска от по-скъпо финансиране и отстъпление в растежа. За общините, включително и Пловдив, по-голям публичен сектор и по-висок дълг могат да означават по-малко пространство за местни инвестиции и по-голяма чувствителност към външни шокове. Балансиран, предсказуем бюджет би подкрепил стабилността на бизнеса и доходите на домакинствата.
На кратко
- Фискалният съвет предупреждава за надценени приходи и риск от неизпълнение на данъците в Бюджет 2026.
- Очакваният номинален растеж на БВП е 6,5%, реалният – 2,7%, инфлацията – 2,9% средногодишно.
- Публичният сектор достига 45,8% от БВП, над лимита от 40% в закона.
- Дългът расте от 29% от БВП тази година до 37% следващата; лихвите – от 0,5 млрд. евро (EUR) през 2024 до 1,7 млрд. евро (EUR) през 2028.
- НЗОК планира исторически ръст на разходите – над 5 млрд. евро (EUR); нужни са оптимизации.
- ДОО е под натиск от демографията; Съветът препоръчва промяна на преференциите за осигуровките в публичния сектор.
- Министерството на финансите възстановява тристранния диалог; ГЕРБ се отказва от по-висок данък дивидент и предлага +1 п.п. за фонд „Пенсии“ вместо +2 п.п.; СУПТО няма да се въвежда.
