Брутният външен дълг на България достига 53,557 млрд. евро (EUR) към края на октомври 2025 г., което е ръст от 10,3% на годишна база, показват предварителните данни на Българската народна банка. За сравнение, към края на октомври 2024 г. стойността е била 48,564 млрд. евро (EUR), или с 4,992 млрд. евро (EUR) по-малко.
Съотношението на брутния външен дълг към прогнозния брутен вътрешен продукт достига 47,7% към края на октомври 2025 г., спрямо 46,4% година по-рано. Движението се обуславя основно от повишение при дългосрочните задължения и отстъпление при краткосрочните.
„Предварителните данни на Българската народна банка показват, че към края на октомври брутният външен дълг възлиза на 53,557 млрд. евро (EUR), или 47,7% от прогнозния БВП.“ — Българската народна банка
Структура по матуритет: дългосрочните задължения дърпат нагоре
В края на октомври 2025 г. краткосрочните задължения са 8,159 млрд. евро (EUR) (15,2% от брутния дълг, 7,3% от БВП) и намаляват с 320,6 млн. евро (EUR) (3,8%) спрямо октомври 2024 г., когато са били 8,479 млрд. евро (EUR) (17,5% от дълга, 8,1% от БВП).
Дългосрочните задължения възлизат на 45,398 млрд. евро (EUR) (84,8% от брутния дълг, 40,4% от БВП) към края на октомври 2025 г., като се увеличават с 5,313 млрд. евро (EUR) (13,3%) спрямо края на октомври 2024 г., когато са били 40,085 млрд. евро (EUR) (82,5% от дълга, 38,3% от БВП).
С остатъчен матуритет над една година са 36,217 млрд. евро (EUR) или 67,6% от брутните външни задължения към края на октомври 2025 г., което потвърждава изместване на тежестта към по-дългите срокове.
По сектори: държавата с най-голям дял от външния дълг
Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на октомври 2025 г. е 17,631 млрд. евро (EUR) (15,7% от БВП). Спрямо края на октомври 2024 г. (13,096 млрд. евро (EUR), 12,5% от БВП) той нараства с 4,535 млрд. евро (EUR) (34,6%). Делът му е най-значителен — 32,9% от външния дълг към октомври 2025 г., при 27% година по-рано.
Външните задължения на Централната банка са 1,999 млрд. евро (EUR) (1,8% от БВП), което е спад от 87,9 млн. евро (EUR) (4,2%) спрямо края на октомври 2024 г. (2,087 млрд. евро (EUR), 2% от БВП).
Задълженията на Други парично-финансови институции достигат 7,548 млрд. евро (EUR) (6,7% от БВП), като се увеличават с 1,089 млрд. евро (EUR) (16,9%) спрямо края на октомври 2024 г. (6,459 млрд. евро (EUR), 6,2% от БВП).
Сектор Други сектори отчита външни задължения в размер на 13,198 млрд. евро (EUR) (11,8% от БВП), което е ръст със 150,6 млн. евро (EUR) (1,2%) спрямо същия месец на предходната година (13,048 млрд. евро (EUR), 12,5% от БВП).
Вътрешнофирменото кредитиране е 13,178 млрд. евро (EUR) (11,7% от БВП) в края на октомври 2025 г., или с 694,6 млн. евро (EUR) (5%) по-малко спрямо края на октомври 2024 г. (13,873 млрд. евро (EUR), 13,2% от БВП).
Валута и ефект върху рисковете
80% от брутните външни задължения са в евро към края на октомври 2025 г., при 77,1% година по-рано. По-високият дял на задълженията в евро ограничава валутния риск за икономиката, отчитайки фиксирания курс на лева към единната валута.
Контекст: данните са предварителни
БНБ напомня, че статистиката за външния дълг се изготвя по методологията на платежния баланс и е предварителна и подлежи на ревизии. Повишението през 2025 г. отразява основно по-активно финансиране с по-дълги матуритети в публичния сектор, както и нарастване на външния ресурс при банковите институции.
На кратко
- 53,557 млрд. евро (EUR) брутен външен дълг към октомври 2025 г., ръст 10,3% на годишна база.
- Дългът е 47,7% от прогнозния БВП (при 46,4% преди година).
- Краткосрочните задължения: 8,159 млрд. евро (EUR) (спад 3,8%); дългосрочните: 45,398 млрд. евро (EUR) (ръст 13,3%).
- Най-голям дял: сектор Държавно управление — 17,631 млрд. евро (EUR) и 32,9% от общия външен дълг.
- 80% от задълженията са в евро (при 77,1% година по-рано); вътрешнофирмено кредитиране: 13,178 млрд. евро (EUR).
