Седмици преди церемонията по откриването на Зимните олимпийски игри в Милано–Кортина на 6 февруари, склоновете около „перлата на Доломитите“ са побелели. Но туристите и скиорите не винаги попадат на такава гледка. С глобалното затопляне природният сняг все по-често се ограничава само до пистите – и то благодарение на изкуствено заснежаване, което носи значителни икономически и екологични разходи, прехвърляни в цените на ски картите. За мнозина това прави снежните спортове все по-недостъпни.
Как климатът прекроява Зимните олимпийски игри
Дори в прочутите италиански курорти в провинция Белуно климатичните промени правят снеговалежите по-редки и повишават температурите – проблем за целия алпийски пояс. Международният олимпийски комитет признава, че глобалното затопляне, задвижвано основно от изгаряне на въглища, нефт и газ, вече влияе върху домакинствата и логистиката на зимните спортове.
От 1924 г. насам 21 локации са приемали Зимните олимпийски игри. Според изследване от 2021 г. на Университет Уотърлу (Канада), публикувано в научно списание, без бързи и драстични действия за ограничаване на затоплянето до средата на века само четири от тези места ще останат подходящи: Лейк Плесид (САЩ), Лилехамер и Осло (Норвегия) и Сапоро (Япония). При сценарий от +4°C до 2050 г. високите температури и липсата на сняг ще направят невъзможно останалите локации да домакинстват отново; до 2080 г. единствено Сапоро ще бъде годно домакинство. Дори ако целите на Парижкото споразумение бъдат спазени и затоплянето се ограничи до максимум 2°C, едва девет олимпийски локации биха могли да приемат Игрите през 2050 г. (осем през 2080 г.).
Кои държави са най-зависими от зимния туризъм
Европейският зимен туризъм е генерирал около 180 милиарда евро (EUR) през 2022 г. Алпите са нервният център на тази индустрия, както и дом на едни от най-важните водни ресурси и на ценна биологична разнообразност. По данни от актуализирания План за действие за Алпийския регион в ЕС, зоната обхваща около 80 милиона души (близо 15% от населението на ЕС) и включва 48 региона в пет държави членки (Германия, Франция, Италия, Австрия и Словения), както и Лихтенщайн и Швейцария.
Германия е европейската държава с най-много ски зони – 498, следвана от Италия (349) и Франция (317). Топ 10 допълват Австрия (253), Швеция (228), Норвегия (213), Швейцария (181), Финландия (76), Словения (44) и Испания (32).
Колко курорти са под риск при затопляне с 2°C и 4°C
Проучване, публикувано през 2023 г. в научното списание Nature Climate Change, оценява, че от общо 2234 ски курорта в Европа, 53% ще бъдат във много висок риск от недостиг на сняг при затопляне с 2°C спрямо прединдустриалните нива. Във Френските Алпи една трета от курортите ще бъдат обречени, а в Пиренеите – до 89%. При глобално средно затопляне с 4°C 98% от европейските курорти няма да могат да разчитат на достатъчни количества сняг.
Еко системи и местни икономики под натиск
Франсоа Юг, изследовател в Inrae – Френския национален институт за земеделие, храни и околна среда, обобщава географията на риска в Европа:
„Има различия по региони, но могат да се разграничат три големи категории планински масиви. Първата има по-благоприятни височини и условия – вътрешните Алпи, главно във Франция, Швейцария и Австрия. Втората включва междинни ситуации, много по-уязвими към климата – като Словенските Алпи или Пиренеите. И накрая – територии, които климатичната криза вече е „бутнала до ръба“: планините на Иберийския полуостров и Апенините в Италия. Ако втората група все още има някакво поле за маневри, за третата е трудно да се предвидят положителни икономически резултати при продължаващ фокус върху зимните спортове.“
Правилото за „100-те дни“ и границите на изкуствения сняг
Изкуственият сняг помага, но не може да замести природния. Още през 2007 г. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие въведе т.нар. правило за „100-те дни“: за да бъде рентабилна, една ски зона трябва да гарантира поне 100 дни работа на сезон, с минимум 30 сантиметра естествен сняг. Иначе бизнес моделът трудно излиза.
Цената на изкуственото заснежаване е тежка: за писта с дължина 1 км, ширина около 50 м и слой 40 см, разходът е между 30 000 и 40 000 евро (EUR). Производството на изкуствен сняг струва между 2 и 3,8 евро (EUR) за кубичен метър при зависимост от температура и влажност. От 1 кубичен метър вода се получават приблизително 2,5 кубични метра сняг, а цената на сняг на хектар стига около 15 000 евро (EUR).
Юг подчертава, че самото заснежаване не е най-големият разход, но съвкупните ефекти и водните ресурси са решаващи:
„Разходите за производство на изкуствен сняг сами по себе си са относително маргинални спрямо общите разходи за функциониране на ски зона. Но има и фактор околна среда, свързан с водните ресурси и тяхната наличност. Често се налага изграждане на изкуствени езера – инвестиция с немалка тежест. Дори за по-малко засегнатите курорти трябва да се преразгледат бизнес моделите и да се адаптират към последствията от затоплянето.“
Вода, ток и емисии: скритата сметка
Световният фонд за дивата природа (WWF) предупреждава, че базовото заснежаване на 1 хектар писта (около 30 см слой, често и повече) изисква поне 1 милион литра вода – т.е. 1000 кубични метра.
„Последващото заснежаване, според ситуацията, изисква значително по-голям разход на вода, който приблизително съответства на годишната консумация на град с 1,5 милиона жители.“
Европейската комисия подчертава в ревизирания си план за Алпийския регион от 11 декември 2025 г., че при нарастващ натиск върху водите се налага общ подход:
„Общото и добре координирано управление на трансграничните водни течения е от съществено значение за осигуряване на интегрирана защита, подобряване и възстановяване на водните ресурси и техните екосистеми и е фундаментално за водоустойчивостта и сигурността на Европа.“
За оръдията и лансите е нужна и електроенергия – повече потребление, повече емисии и порочен кръг. За да се заснежат всички алпийски курорти в Европа, са нужни приблизително 600 GWh годишно – еквивалент на годишното потребление на около 130 000 четиричленни домакинства.
Ски картите поскъпват: +34,8% за десетилетие
Разходите се пренасят към клиента: от 2015 г. насам средните разходи за ски в Европа са нараснали с 34,8%, над инфлацията, с най-големи увеличения в Швейцария, Австрия и Италия. „Ски спортът ще стане спорт за богатите“, предупреждава Кристоф Кливаз, преподавател в Университета в Лозана:
„Той вече е такъв, но ще бъде все повече, защото разходите за поддръжка на пистите растат. Да не забравяме и цената на екипировката – ски, обувки, якета, панталони, ръкавици, очила. Още днес в страна като Швейцария голяма част от населението не може да си позволи да кара ски, особено многодетните семейства.“
По данни на потребителски организации, дневната ски карта за „Dolomiti Superski“ – достъп до 12 курорта в Доломитите – днес достига 86 евро (EUR), спрямо 67 евро (EUR) през 2021 г. В Роккаразо (Абруцо) подобен билет е 60 евро (EUR) – срещу 47 евро (EUR) през 2021 г. и 58 евро (EUR) миналата година. В Ливиньо, на границата с Швейцария, скокът е най-голям: от 52 евро (EUR) през 2021 г. до 72 евро (EUR) през 2025 г. – +38%.
Франсоа Юг прогнозира и пренареждане на туристопотоците:
„Операторите на алпийски курорти, където карането ще остане възможно, ще привличат повече заможни туристи от по-далеч – например от Обединеното кралство, както и от Испания или Гърция, където ще става все по-трудно да се кара ски. Това може да е положително икономически, но ще усложни екологичната сметка, тъй като ще увеличи емисиите от пътуванията и ще подхранва климатичната криза.“
Какво означава това за България
За българските планини – Пирин, Рила и Родопите – тенденцията е сходна: по-нестабилни сезони, по-високи разходи за вода и енергия за изкуствено заснежаване, натиск върху цени и достъпност. Правилото за „100-те дни“ се превръща в праг на рентабилност, който средните по височина курорти все по-трудно достигат в топлите зими. Решението минава през по-широко диверсифициране – целогодишни продукти, устойчиво управление на водите и енергията, и инвестиции в природосъобразна инфраструктура.
На кратко
- Олимпиади и климат: от 21 исторически домакинства на Зимните игри само 4 остават подходящи към средата на века без решителни действия; при +4°C до 2050 г. – практически невъзможни за останалите, а до 2080 г. – само Сапоро.
- Икономика: европейският зимен туризъм е 180 млрд. евро (EUR) през 2022 г.; Алпите – дом на 80 млн. души и 48 региона.
- Риск за курортите: при +2°C – 53% от 2234 курорта са в много висок риск; Пиренеите – до 89%; при +4°C – 98% с недостатъчен сняг.
- Изкуствен сняг: 1 км писта (50 м ширина, 40 см слой) струва 30–40 хил. евро (EUR); 2–3,8 евро (EUR)/м³ сняг; 15 000 евро (EUR)/хектар; вода: минимум 1 млн. литра/хектар.
- Ресурси и емисии: нужни са около 600 GWh годишно – колкото 130 000 четиричленни домакинства; ЕС настоява за координирано управление на трансграничните води.
- Цени за ски: средно +34,8% от 2015 г.; „Dolomiti Superski“ – 86 евро (EUR) (от 67 евро (EUR) през 2021 г.); Роккаразо – 60 евро (EUR) (от 47 евро (EUR)); Ливиньо – 72 евро (EUR) (от 52 евро (EUR)), +38%.
- България: сезоните стават по-рискови; нужни са диверсификация, ефективно управление на вода и енергия и целогодишни продукти.
