Две седмици Иран е разтърсван от антиправителствени протести, подхранени от икономическа криза и обезценяване на местната валута. По данни на правозащитни и активистки организации има десетки ранени и загинали, а пълната картина остава неясна заради пълно информационно затъмнение. Как изглежда ежедневието в страната през очите на обикновените хора разказва Бехрух Мосадова – иранска гражданка от Техеран, която преди 14 години напуска родината си в търсене на спокойствие и сигурност и днес живее в България.
„Хората са уморени“ – глас от Иран в България
Бехрух Мосадова следи случващото се със свито сърце. Тя описва държава, в която страхът и липсата на свобода са се превърнали в ежедневие.
„Иранският народ наистина е много уморен от това правителство. Хората нямат свобода, нямат демокрация. Искат да се махне този режим, за да могат да живеят по-спокойно. Живееш, но всеки ден очакваш нещо да се случи.“
Тя е категорична, че свободата и равенството са недостижими цели за много жени в страната.
„Исках да живея някъде, където има демокрация. Жените да са равни. Там няма как да имаш тази свобода. Живееш по един начин, но трябва да се съобразяваш с това, което режимът иска от теб. Както те искат, така излизаш. Има наказания, да. Много лесно те вкарат в затвора и там не се знае какво те очаква. Жените нямат никакви права в Иран. Нямат власт.“
Информационен мрак, спрени комуникации и затворени врати
В последните дни страната е в режим на блокирани съобщения и ограничена свързаност, което затруднява близките зад граница. Мосадова разказва, че властите спират интернет и налагат ограничения, които буквално „замразяват“ ежедневието.
„Те не искат да излиза никаква информация от Иран. Има много голям натиск върху хората. Не могат да теглят пари от банкомати. Просто животът ти спира. Магазините работят до два часа, за да могат хората да излязат. След това нищо не работи.“
От четири дни Бехрух няма връзка с родителите си в Техеран.
„Няма никаква връзка. Спират интернета. Пробвах на домашния телефон и на мобилния телефон на баща ми – по същия начин. Нищо не работи. Миналият път беше почти една седмица, дори до 10 дни. Поне 10 пъти на ден опитвам да се свържа с тях. Много се притеснявам за тях. Особено за баща ми, който ходи на работа. Не знам какво е положението.“
Опитите за връзка през социалните мрежи също са безуспешни.
„Сега ще ги набера с мобилния телефон. Няма звук. Поне по 10 пъти на ден го правя – от сутрин до вечер.“
По думите ѝ ограниченията остават, докато продължават протестите.
„Докато хората не спрат да излизат на улицата. Това е техният начин.“
Икономика под натиск и ежедневие на ръба
Мосадова описва рязко влошено качество на живот на фона на тежка инфлация и обезценяване на местната валута.
„Всичко е изключително скъпо. Иран е богата държава. Има всичко. Хората не трябва да живеят по този начин. Като деца си спомням – никога не е било така. Винаги сме живели спокойно. Ток, газ, вода – всичко. Все едно ги ползваш безплатно, защото Иран има всичко. А сега продават нещата на Китай, Русия и други държави. Хората нямат пари. Нямат възможност за елементарен живот.“
Младите на улицата – страх има, но спирачки няма
По улиците излизат най-вече млади хора, които втора седмица настояват за промяна, въпреки агресията срещу тях.
„Има страх, но вече нищо не ги спира.“
Международен отзвук и надежда за подкрепа
Правозащитни организации съобщават за десетки пострадали и за системни нарушения на човешките права по време на протестите, а международни институции призовават за сдържаност и зачитане на свободата на изразяване и събиране. Според Мосадова без външна подкрепа промяната е трудна.
„Трябва да има подкрепа за тези хора, защото те сами не могат да променят държавата.“
„Всичко е черно“ – картина на настоящето
Когато описва как изглежда днес родината ѝ, Бехрух е кратка и болезнено честна:
„Тъмно. Всичко е черно. Искам всичко да се промени, за да можем да живеем спокойно.“
Обобщение
- Две седмици протести в Иран, подхранени от икономическа криза и обезценяване на валутата.
- Десетки ранени и загинали по данни на правозащитни и активистки организации; пълната картина е неясна заради информационно затъмнение.
- Бехрух Мосадова, иранка от Техеран, живееща в България, четири дни няма връзка с родителите си заради спрян интернет и прекъснати комуникации.
- Магазините работят до два часа; хората не могат да теглят пари от банкомати, ежедневието е блокирано.
- Много млади хора втора седмица излизат по улиците, въпреки страховете и агресията.
- Призив за международна подкрепа и зачитане на основните права и свободи.
