Какво печелят домакинствата и бизнесът
Според ЕЦБ разходите по заемите ще намалеят благодарение на стабилни инфлационни очаквания и по-ниски регулаторни тежести за банките, включително по-ниски изисквания за резерви. Приемането на еврото ще даде на България и право на глас в решенията по паричната политика на еврозоната, което позволява по-добро съгласуване на националните политики с общата рамка.
Разходите по прехода: еднократни и управляеми
ЕЦБ подчертава, че разходите и рисковете около въвеждането на еврото у нас са незначителни и предимно еднократни.
Разходите и рисковете, свързани с приемането на еврото в България, се очаква да бъдат незначителни и до голяма степен еднократни.
Най-често срещаните опасения са свързани с преходни трудности и риск от необосновано покачване на цени при превалутиране. Българските власти вече са предвидили мерки: засилено наблюдение на цените, проверки срещу неправомерни практики и задължително двойно обозначаване на цените – цяла година.
При присъединяването на дадена страна към еврозоната, основните източници на загриженост са разходите, свързани с прехода, и възможността за необосновано повишаване на цените при превалутиране. За да разсеят тези опасения, българските власти въвеждат засилен контрол и продължителен период на двойни цени.
Фиксиран курс и висока интеграция намаляват валутните рискове
Заради дългогодишния фиксиран курс на лева към еврото (1,95583 лв. за 1 евро (EUR)) и дълбоката икономическа и финансова интеграция с еврозоната, загубата на гъвкавост на обменния курс на практика не е фактор, сочи ЕЦБ. България е в Механизма на обменните курсове ERM II от юли 2020 г., а валутният борд действа от 1997 г., което стабилизира очакванията и бизнеса.
Подкрепата сред обществото и реалната конвергенция
Обществената подкрепа за еврото остава сравнително ниска заради страхове от поскъпване – тенденция, наблюдавана и в други нови членки преди приемането. ЕЦБ отбелязва, че подкрепата обичайно се повишава след въвеждането на еврото. От присъединяването към ЕС през 2007 г. България напредва в реалната конвергенция: БВП на глава от населението се увеличава от около 35% от средното за еврозоната през 2006 г. до над 60% през 2025 г.
Рискове: външна среда, инфлация, кредити и заплати
Икономиката показа устойчивост по време на пандемията и при скока на енергийните цени и геополитическото напрежение, но като малка и отворена остава изложена на външни шокове. Инфлацията е уязвима към външни ценови колебания заради високата енергийна интензивност на индустрията и големия дял на енергия и храни в потребителската кошница. Умерената динамика на заплатите и кредитите допълнително поддържа риск от ценови натиск.
Фискалната картина след отпадането на валутния борд
Въвеждането на еврото и отпадането на ограниченията на валутния борд могат да увеличат фискалните стимули. Ако възникне усещане за разхлабване на дисциплината, това може да натисне разходите нагоре – особено при публичните инвестиции, които у нас са трайно по-ниски спрямо други страни от Централна и Източна Европа и се забавят от по-бавното от планираното разпределение на средства по инструмента NextGenerationEU. Разходите за социална закрила, здравеопазване и образование също са по-ниски спрямо еврозоната; при нарастване на тези разходи ще бъдат нужни по-високи данъчни приходи, за да се запази стабилен дълговият коефициент.
Какво препоръчва ЕЦБ
Според централната банка най-добрият подход включва стабилни и прорастежни публични финанси в съответствие с правилата на ЕС и последователни структурни реформи за повишаване на производителността. Това ще подпомогне устойчивата конвергенция и ще избегне неоправдан инфлационен натиск и загуба на конкурентоспособност в дългосрочен план.
Обобщение
- ЕЦБ предвижда по-ниски разходи за трансакции и кредити, повече търговия и инвестиции след еврото.
- Очакваните разходи и рискове от прехода са незначителни и еднократни; цените ще се наблюдават стриктно.
- Двойното обозначаване на цените ще важи цяла година за защита на потребителите.
- Фиксираният курс 1,95583 лв. за 1 евро (EUR) и ERM II ограничават валутните рискове.
- БВП на глава от населението: от около 35% през 2006 г. до над 60% през 2025 г. спрямо еврозоната.
- Рискове: външни шокове, енергийни цени, структура на потребителската кошница, динамика на заплати и кредити.
- При по-големи публични разходи ще са нужни по-високи данъчни приходи за стабилен дълг; ключови са реформи и фискална дисциплина.
