Старт на стратегически проект за редкоземни елементи и критични суровини в лигнитните въглища на Маришкия басейн: министър-председателят в оставка Росен Желязков инспектира проучвателен сондаж на площадка на „Мини Марица-изток“, а по-късно бе подписано споразумение между Български енергиен холдинг (БЕХ), Българска академия на науките (БАН) и „Мини Марица-изток“ ЕАД.
Какво се проучва и защо е важно
В трите рудника на „Мини Марица-изток“ вече са извършени 10 дълбоки сондажа. Екипи на БАН ще анализират между 40 и 60 проби от всеки сондаж, за да определят концентрации на редкоземни елементи и критични суровини. Част от пробите ще бъдат изпратени за проверка в Университета на Северна Дакота, САЩ, където ще се тества приложимостта на технологията TerraCore.
Тази технология, по думите на екипа, позволява производство на концентрат до 90% съдържание на 17 редкоземни елемента, както и пречистени висококалорични въглища за индустриални цели. Подходът е в синхрон с европейската рамка за критични суровини и усилията за изграждане на устойчиви вериги на доставки.
Държавата влиза активно в проекта
По време на подписването на споразумението Росен Желязков подчерта, че Маришкият въглищен басейн има потенциал да стане ключов фактор за българската конкурентоспособност. Фокусът се измества към разширяване на възможностите на региона чрез проучване и извличане на критични суровини и редкоземни елементи. Държавата ще участва активно, включително чрез нова дирекция в БЕХ. Премиерът в оставка акцентира и върху централната роля на БАН и специализираните институти.
„Надявам се този проект да даде нова индустриална възможност за страната. Благодаря и на миньорите, на синдикатите и на ръководството за добрата координация – усилията им са в интерес на региона, на работещите и на техните семейства“.
Желязков изтъкна, че традициите на България в минно-геоложкото дело са сериозни и че националният капацитет – научен и производствен – е ключов за успеха.
Следващите стъпки: дълбочина, карти и технологии
Министърът на енергетиката в оставка Жечо Станков определи проекта като иновативен. За първи път се навлиза в третия пласт въглища, където досега не са правени подобни изследвания, а първите резултати са обнадеждаващи.
„За първи път навлизаме в третия пласт въглища, където досега не са правени подобни изследвания. Първите резултати са обнадеждаващи. Следващата ни задача е да направим детайлно картиране на площадките, за да определим къде е най-големият потенциал.“
Част от пробите ще бъдат изпитани с технологията TerraCore в САЩ, като целта е тя да бъде внедрена и у нас.
„Президентът Доналд Тръмп вече е възложил изграждането на подобни машини в САЩ. Нашата цел е технологията да бъде внедрена и в България. Това ще ни позволи не само да увеличим добива, но и вместо да изгаряме въглищата, да извличаме от тях критични суровини с висока добавена стойност.“
Станков припомни, че в Старозагорския регион над 30 000 души са пряко или косвено свързани с комплекса. Развитието на нови индустриални дейности около рудниците би гарантирало дългосрочен поминък и нови възможности за Маришкия басейн.
Науката в центъра: от пробата до индустрията
Ролята на БАН е водеща – от пробонабиране и анализ до оценка на икономическата осъществимост. Според участниците, ако потвърдените концентрации и технологична приложимост съвпаднат, България може да ускори преминаването от въглища към добив на критични суровини с по-висока добавена стойност, без да губи индустриален капацитет и заетост.
Контекст и значение
Проучванията се вписват в европейските приоритети за сигурност на доставките на критични суровини и диверсификация на източниците. За България това отваря перспектива за нова индустриална ниша, базирана на местни ресурси, в комбинация с трансформацията на въглищните региони.
Обобщение
- Извършени са 10 дълбоки сондажа в трите рудника на „Мини Марица-изток“.
- БАН ще анализира 40–60 проби от всеки сондаж за редкоземни елементи и критични суровини.
- Част от пробите заминават за Университета на Северна Дакота за тестове с технологията TerraCore.
- Възможен е концентрат до 90% от 17 редкоземни елемента и производство на пречистени висококалорични въглища.
- Държавата се включва чрез нова дирекция в БЕХ; заетостта на над 30 000 души в региона е пряко засегната.
