Държавният архив – Кюстендил представя дигитална фотоизложба, която кани публиката на виртуална разходка из „кухнята“ на старото кино. Експозицията, озаглавена „В светлината на прожекторите“, стъпва върху документи от фонда на читалище „Братство-1869“ – Кюстендил и местните киносалони, съхранени в архива, и проследява киноисторията на града от 1900 до 1944 г.
Как започва магията на прожекциите
По документални свидетелства първите три прожекции в Кюстендил са през есента на 1900 г. в салона на местното педагогическо училище. След построяването на читалище „Братство-1869“ започва редовно прожектиране на филми. На 19 март 1914 г. столичният театрал Петър Стойчев организира представления под името „Читалищен модерен театър“, а първият филм е „Животът и страданията на Исуса Христа“.
Блясъкът и строгият ред зад кадър
Авторът на изложбата, Рилка Петрова, главен експерт в Държавния архив – Кюстендил, подчертава невидимата страна на прожекциите:
„Зад блясъка на екрана стоят стотици преписки, строги инженерни правила и дори рапорти за разпоредител, който обърква местата на публиката“.
Салонът на читалището е побирал 400 души, но по предписание на софийския областен инженер при Главна дирекция на обществените сгради, пътищата и благоустройството местата са намалени на 315 за гарантиране на бърза евакуация. Отоплението става с големи печки с предпазни ламарини, а вентилацията – чрез отвор на тавана.
Архивите съхраняват данни за строги изисквания за пожарна безопасност: самозатварящи се врати на кабините, водни кранове на сцената и светещи надписи „изход“, захранвани от акумулатори.
Цензура и дисциплина в залата
През 30-те години директорът на гимназията „Неофит Рилски“ лично одобрява всеки филм преди прожекция. Учителите проверяват дали няма деца под 18 години, а дежурни преподаватели следят за реда и дисциплината на всяко представление.
Когато киното заговори
През 1935 г. в Кюстендил пристига „говореща лихтонова апаратура“. Тогавашният наемател на читалището среща трудности с въвеждането на звука: високата цена за наем на филм, неподготвената публика и технически проблеми, изискващи непрекъсната поддръжка. През 1936 г. Министерството на народното просвещение предписва преди всеки филм да се прожектира кратък научно-просветен или литературен филм.
Летен екран под звездите
През лятото на 1938 г. Стоян Гаврилов открива кино под открито небе в двора на Страшимир Каранов. С апарат „Ика“ и динамо „Сименс“ зрителите се наслаждават на прохладните вечери и магията на екрана. Кабината е от железобетон с площ 7,5 кв. м и височина 2,25 м, а временният летен кинотеатър е с размери 22 м на 9 м и 400 места.
Човешките истории зад кулисите
Експозицията разкрива и забавни моменти от всекидневната организация. В рапорт на управителя на театъра при читалище „Братство“ се посочва, че разпоредителят не изпълнява съвестно задълженията си и „много пъти поставял лица с билети от четири лева (2,05 евро) на по-задни места“.
Памет, мисия и дигитален достъп
Днес документите, пазени в Държавния архив – Кюстендил, възкресяват време, когато филмовата прожекция е била голямото градско събитие. Дигиталната изложба обединява редки свидетелства, инженерни предписания и лични истории – и ги прави достъпни за широката публика в съвременен формат. Архивът е част от националната мрежа на Държавна агенция „Архиви“, чиято мисия е съхраняването и популяризирането на историческата памет.
Накратко
- Държавният архив – Кюстендил представя дигиталната изложба „В светлината на прожекторите“ за периода 1900–1944 г.
- Първите прожекции са през есента на 1900 г.; от 1914 г. действа „Читалищен модерен театър“ с филма „Животът и страданията на Исуса Христа“.
- Салонът е намален от 400 на 315 места по предписание за безопасност; въвеждат се самозатварящи се врати, водни кранове и светещи надписи „изход“.
- През 30-те години действат строги правила за цензура и ред; 1935 г. идва „говореща лихтонова апаратура“, а през 1936 г. се въвеждат кратки научно-просветни филми преди прожекциите.
- Лятото на 1938 г. носи кино под открито небе с апарат „Ика“ и динамо „Сименс“; 400 места, кабина 7,5 кв. м и височина 2,25 м.
- Забавен детайл: разпоредител мести зрители с билети от четири лева (2,05 евро) на по-задни места.
