Над 60 световни лидери получиха покани да се включат в новия „Съвет за мир“ на американския президент Доналд Тръмп — структура, обявена като надзорник на възстановяването на Газа, но с очевидно много по-широк глобален мандат.
Сдържани реакции и първи потвърждения
Покани са изпратени до държавни ръководители от Канада, Франция, Германия, Италия, Турция, Египет, Йордания, Индия, Пакистан и Австралия. По думите на дипломатически източници реакциите са предпазливи и повечето лидери не бързат да приемат. Потвърждения има засега от унгарския премиер Виктор Орбан и президента на Казахстан Касим-Жомарт Токаев.
От Газа към глобална роля
В предварителния текст на хартата, по която „Съветът за мир“ ще работи, и който ще бъде председателстван лично от Доналд Тръмп, е записано, че органът ще има разширен мандат за посредничество в глобални конфликти. По данни на американски официални лица вече се обсъжда Съветът да посредничи и в други горещи точки като Украйна и Венецуела.
Критики: опит за заобикаляне на ООН
Анализатори виждат в идеята амбиция на Вашингтон да измести Организацията на обединените нации като водещ посредник в международните кризи. В основата на това стоят и натрупаните разочарования, тъй като Съветът за сигурност на ООН често е блокиран от правото на вето на постоянните членове — Русия, Китай, Великобритания, Франция и Съединените щати.
Същевременно проектната структура на новия орган предвижда мандатите на държавите-членки да са ограничени до три години, освен ако не внесат такса от един милиард долара (около 920 млн. евро).
Халед Елджинди, старши научен сътрудник в Института „Куинси за отговорно управление“: „Ролята по замяна на съществуващите многостранни институции може дори да е по-приоритетна от основната роля на „Съвета за мир“ в Газа, що се отнася до администрацията на Доналд Тръмп, защото Ивицата няма никаква реална стратегическа стойност за Тръмп.“
Планът за Газа и позицията на ООН
Напрежението около инициативата нараства и заради факта, че Съветът за сигурност на ООН вече одобри 20-точков план на Тръмп за Газа, включително и създаването на „Съвет за мир“. Това, според критици, заобикаля съществуващите многостранни механизми, сред които самият Съвет за сигурност и Общото събрание.
Халед Елджинди, старши научен сътрудник в Института „Куинси за отговорно управление“: „Мисля, че това е капан, който администрацията на Тръмп заложи на международната общност, и те паднаха в него. Нека не забравяме, че Съветът за сигурност на ООН одобри плана от 20 точки на Тръмп за Газа, включително Съвета за мир, въпреки че той заобикаля съществуващите многостранни организации, като самия Съвет за сигурност и Общото събрание.“
Какво следва
Предстои да стане ясно кои държави ще приемат поканата и как ще изглежда реалният мандат на „Съвета за мир“. От септемврийската трибуна на Общото събрание на ООН Доналд Тръмп отправи саркастични забележки към организацията за липсата на резултатност при спиране на конфликтите, а новият орган се очертава като тест за международната воля да се търси алтернатива на сегашния ред.
Обобщение
- Над 60 лидери са поканени в „Съвет за мир“; потвърдили засега: Виктор Орбан и Касим-Жомарт Токаев.
- Първоначален фокус — възстановяването на Газа, но с амбиция за глобално посредничество (вкл. Украйна и Венецуела).
- Предвидени 3-годишни мандати, с възможно изключение при такса от 1 млрд. долара (около 920 млн. евро).
- Опасения за изместване на ООН на фона на чести блокажи в Съвета за сигурност.
- ООН одобри 20-точковия план за Газа, в който фигурира и „Съветът за мир“.
