Музеят по история на медицината във Варна показва живата памет за жените, които са помагали на българките да раждат – от народните акушерки, познати като „бабите“, до началото на модерната родилна помощ и първата дипломирана практикуваща акушерка у нас. Експозицията обединява етнографски знание, ранни медицински инструменти и лични истории, които хвърлят светлина върху бит, вярвания и практика.
От народната медицина до модерната родилна помощ
В залите, посветени на народната медицина, редом с билките и секцията за баене, гадаене и леене на куршум, са подредени и „инструментите“ на бабите. Витрините пазят сърп, с който някога са режели пъпната връв – изваряван, а на места и обливан с ракия. Показани са и плодове на нара, считани за средство за предпазване от бременност, както и растения, използвани за лечение на полово предавани заболявания.
В съседното помещение посетителите виждат свидетелства за началото на модерната помощ при раждане – първите медицински инструменти, специален стол и метална решетка, върху която са поставяни бебетата. Тук е и снимката на Христина Хранова (р. 1851 г.) – първата дипломирана действаща акушерка у нас.
Коя е Христина Хранова и какво я отличава
Историята на професионалната акушерска грижа у нас е свързана с две жени. Райна Попгеоргиева (Райна Княгиня) е първата дипломирана акушерка в България, но никога не практикува професията. За разлика от нея, Христина Хранова посвещава живота си на родилната помощ и има пряк принос към появата на около 3500 бебета. Докато живее във Варна, тя се прочува и като първата жена спасител у нас – спасила е от удавяне 54 души.
„Първата дипломирана акушерка в България е Райна Попгеоргиева. Райна Княгиня обаче не е практикувала професията си, а Христина Хранова е помогнала за раждането на около 3500 бебета“, каза уредникът Ели Маринова.
Бабинден и водиците – знание и обреди
Бабинден се отбелязва на 21 януари от векове и е третият ден от т.нар. водици. По стар стил Йордановден е на 19 януари, следва Ивановден, а на 21 януари жените благодарят на бабата за помощта при раждане.
„Бабинден се отбелязва на 21 януари от векове“, каза Ели Маринова. „Това е третият ден от водиците – след Йордановден и Ивановден“, допълни уредникът Ваня Тонкова.
Преди години празникът е протичал в три етапа. Първо – обредно изкъпване на акушерката: булките, родили през годината, я посещавали с дарове. После акушерката обикаляла домовете на децата, на които е помогнала да се родят, къпела ги обредно и ги мазала с мед и масло за здраве. Накрая следвала женска гощавка – на трапезата били допускани само жени.
Ролята на бабата – съвети, дискретност и авторитет
Бабата е била до жената не само по време на раждане, но и преди него – давала е съвети за здраве и добро състояние, а в първите 40 дни след появата на бебето е помагала до представянето му пред общността и църквата. Считало се е, че именно бабата посреща орисниците и затова се е приготвяла богата трапеза.
Етносът на бабата няма значение. Тя не е викана при всяко раждане – ако бременността не е първа и няма риск, помагала е свекървата. При трудности задължително се търсела бабата, която често се придвижвала по скрити пътеки, за да не бъде забелязана – вярвало се е, че така раждането ще мине по-леко.
Правото да „бабува“ имала жена извън фертилна възраст, „чиста“ – без съжителство с мъж за дълъг период. Тя трябвало редовно да ходи на църква и да се причестява. Въпреки строгите изисквания, във всяко селище е имало такава жена, ползваща се с висок авторитет.
„Да бабува е имала право жена, която е извън фертилна възраст и е чиста, а също ходи на църква и се причестява“, посочи Ели Маринова.
Бездетност и тежки решения
Бабите са помагали и при бездетност. В търсенето на решение се преплитат билки, полуезически практики и молитви, като се включвала и църквата. С този проблем е свързан изразът „Те ти булка, Спасовден“. Ако булката седем години не зачене, на този празник свекървата понякога я извеждала тайно извън селището, за да осигури контакт с чужд мъж.
Някои баби са запазвали части от плацентата – обичайно е била заравяна, считана за крайно нечиста – и са давали на бездетна жена да изяде парче, като магическа помощ за зачеване.
Бабите са викани и за аборти. Най-разпространен е бил приемът на отвара от зокум, но често това водело до кръвоизлив и смърт.
Как се е раждало: тактики, поверия и грижи
При започване на раждането бабата отваряла всички врати и прозорци, развързвала възли, дори плитката си, за да „отвори“ пътя на бебето. На места карали родилката да носи чувал с круши за по-бърз край. В Ловешкия край жените често са раждали в движение – прави или седнали. В Родопите давали на родилката да пие вода от менче, от което преди това е пила жена с леко раждане. Срещат се и практики като сядане върху метла над котле с топла вода или пиене на вода от бразда.
Успоредно с вярванията се използвали и билки за отпускане на тялото. Правели се масажи, а на гърба и кръста се поставяли затоплени тухли за облекчаване на болката. На бъдещите майки не са давани опиати – остава неясно дали заради непознаване на свойствата на опиума или съзнателно отричане.
Първите 40 дни и грижата за най-уязвимите
Част от старите поверия живеят и днес: бебето не се извежда до 40-я ден; дрехите му не се простират или прибират след залез. Особена е и грижата за пъпчето – където бъде хвърлено, там, вярва се, ще „поведе“ професията на детето.
За недоносените бебета грижата е била да бъдат топли – често ги слагали в загрята керемида и ги маже ли с мед и масло за подсилване. Въпреки усилията, шансът за оцеляване е бил минимален.
Обобщение
- Варна събира под един покрив народни практики и ранни медицински свидетелства за раждането у нас.
- Христина Хранова (1851 г.) – първата дипломирана практикуваща акушерка, помогнала при раждането на около 3500 бебета и спасила 54 души в морето.
- Бабинден – на 21 януари, част от водиците, с тройка обреди: къпане на бабата, благославяне на децата, женска гощавка.
- Ритуали и средства: сърп за пъпната връв, нар срещу бременност, билки за ППБ, масажи и затоплени тухли.
- Поверия: скрити пътеки за бабата, развързани възли при раждане, 40 дни у дома за бебето.
- Тежки практики при бездетност и аборти (зокум) – рискове, които често завършват трагично.
