„Читалищата в минало и бъдеще време“ е темата на януарския брой на списание ЛИК – издание за литература, изкуство и култура на Българската телеграфна агенция. Броят излиза в навечерието на 170-годишнината от основаването на първото българско народно читалище, отворило врати на 30 януари 1856 г. в град Свищов. Акцентът е върху историята и живото настояще на читалищата – често определяни като уникален български феномен, който продължава да обединява общности в цялата страна, включително и в Пловдив.
Премиера в Свищов и връзка с пресклубовете
Списанието ще бъде представено на 30 януари от 12:00 часа в залата на Първото българско народно читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови“ в Свищов. Домакини са Кирил Вълчев, генерален директор на БТА, и доц. Георги Лозанов, главен редактор на ЛИК. Премиерата ще се проведе и чрез видеовръзка с националните пресклубове на БТА в България и в чужбина.
Десет урока от миналото – път към бъдещето
В увода на броя генералният директор на БТА Кирил Вълчев разглежда читалищата като школа за настоящето и бъдещето. Той започва с класическа мисъл и нейния смисъл днес:
„Латинската сентенция казва, че следващият ден е ученик на предходния (Discipulus est prioris posterior dies). Този брой на ЛИК е с уроци за настоящето и бъдещето от миналото на читалищата.“
Вълчев напомня, че читалищата възникват преди 170 години, за да предават опита на предците и да отварят прозорец към света. Той извежда десет урока от миналото им, сред които:
Първи и втори урок: българите успяват чрез знанието, а просветеният народ трябва да остане най-голямата национална цел. Знанието изисква участието на всеки.
Трети урок: достъпността на знанието е ключ към бъдещето.
Сред уроците са още, че никой не може да замени живото човешко общуване и че когато сме заедно, трябва да търсим съгласия в името на общността – така, както българите правят в читалищата вече през три различни столетия.
Шести урок: към политиците – държавните ръководители традиционно ценят читалището в културния и просветния живот, показват архивите.
Седми урок: към заможните – както припомня писателят Владимир Зарев в броя, над 130 читалища активно работят още през Възраждането благодарение на усилията на по-заможни, просветени и родолюбиви българи.
Осми урок: България трябва да показва по-добре своите красиви лица – каквито са читалищата, „тази уникална за света институция на знанието и културата“.
Девети урок: нова посока – читалището като мост към българите зад граница, обединявайки сдружения, училища, фолклорни състави и хорове.
Десети урок: да уважаваме и да отбелязваме като празници собствените си достижения.
„Бъдещето винаги е светло“: гласовете на общността
Как изглежда утрешният ден на читалищата? На този въпрос в интервю за ЛИК отговаря проф. Николай Дойнов, председател на Съюза на народните читалища:
„Бъдещето винаги е светло. Знам само едно – съществували сме 170 години, ще устоим още поне толкова.“
По думите му читалището не е застинало – развива се в различни посоки и остава успешна обществена формула с разпознаваем и добре приет формат. Той напомня наблюдението на Симеон Радев, че докато други балкански народи правят своите революции с мечове, българите тръгват към революцията с книга в ръка.
Д-р Силва Налбантян-Хачерян, един от авторите на досието, с което на 8 декември 2017 г. Междуправителственият комитет на ЮНЕСКО вписва в Регистъра на добрите практики кандидатурата „Българското читалище: практически опит в опазването на жизнеността на нематериалното културно наследство“, подчертава:
„Не бива да забравяме, че читалището е жив организъм и от неговите членове зависи създаването на благотворна среда за срещи, за обучение, за привличане на деца и младежи към дейността.“
Според нея и през 2026 година, 170 години по-късно, читалищата са все така важни за своите общности, защото не само не са изменили на своята културно-образователна функция, но и са я развили в модерни дейности.
Дигитален достъп и учене през целия живот
В интервю за ЛИК Спаска Тарандова, изпълнителен директор на Фондация „Глобални библиотеки – България“, акцентира върху нуждата от обновление:
„Днешните читалища се нуждаят от нова енергия, от реформи, от социална и политическа подкрепа, за да осигуряват ефективни условия за достъп до информация и култура, възможности за учене през целия живот, комуникация и социализация на местната общност.“
По думите ѝ читалищата имат място в комуникативната верига – четене и библиотеки за всички възрасти – ако разполагат с релевантни колекции, достъпни в различни формати, на място или онлайн.
„Всички останали дейности – читателски клубове, срещи с писатели, творчески ателиета, ще стимулират и ще поддържат читателските навици – имат допълваща роля.“
Тя очертава и мисията на фондацията за подпомагане на достъпа до фондовете на читалищните библиотеки.
Анкета сред знакови читалища: традиция в действие
В навечерието на 170-ата годишнина екип от кореспонденти на БТА разговаря с ръководители на някои от най-значимите читалища у нас – избрани след допитване до Съюза на народните читалища. В анкетата звучат гласовете на първите три читалища – Свищов, Лом и Шумен, както и на читалища от Враца (с едно от най-големите финансирания), Благоевград (в най-голямата сграда), „Родина“ – Стара Загора (с най-голяма библиотека), Севлиево (с изключително активна дейност) и „Мечталище“ – София (едно от най-младите).
Пламен Александров, председател на Първо българско народно читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови-1856“ в Свищов, споделя:
„Най-голямо удовлетворение ни носи това, че след 170 години читалището е неотменна част от нашия град. Читалището се ползва с обичта на хората и е от малкото институции, за които хората казват „Нашето…“. Когато чуете „Нашето читалище…“, това обяснява всичко.“
Автентичността като сила
Писателят Владимир Зарев подчертава уникалното качество на културата, която се ражда на читалищната сцена:
„Щастливата връзка между регионалните читалища и творческите усилия на българските писатели е очевидна… Най-важното качество на културата, която се осъществява в читалищата, е нейната неподправеност и автентичност… дейността на читалищата се основава на непретенциозност и масовост, следователно тя дава възможност на участниците… не само да консумират култура, но и чрез себе си да я създават.“
Архивът разказва, стратегиите очертават хоризонти
В броя е включена тематична хронология от богатия архив на БТА – хиляди новини за развитието на читалищата в големи и малки населени места. Някои публикации са на повече от век и отразяват конгреси, инициативи на самодейци, отличия, обогатяване на фондове, нови сценични дейности и чествания. Още в първата половина на XX век се вижда как читалищата са популяризирани пред чуждестранни гости и в чужда преса.
Директорът на Фондация „Народни читалища“ Юрий Вълковски анализира в статията „Между традицията и бъдещето: 10 стратегически дилеми пред българските читалища“ днешната динамика:
„В българските читалища днес, макар и встрани от светлините на медийното внимание, се усеща автентичен подем.“
По думите му въпреки ограниченото финансиране, много читалища организират нови фестивали, разширяват школи и клубове, отварят библиотеките си за най-малките, приемат гостуващи театрални и музикални форми, а на места възраждат показването на български и европейски филми. В селата читалищата активно поемат и обществени, социални и здравно-информационни роли. Картата на читалищата у нас, изготвена по данни на фондацията, визуализира тази мрежа.
Свободен достъп до ЛИК
От януари 2024 г. списание ЛИК е със свободен достъп. Всички броеве от възстановяването му през 2022 г. до днес могат да бъдат изтеглени в електронен формат от интернет страницата на БТА. Януарският брой на тема „Читалищата в минало и в бъдеще време“ е наличен в електронен вид.
Накратко
- Повод: 170 години от първото българско читалище, основано на 30 януари 1856 г. в Свищов.
- Събитие: Премиера на броя на 30 януари от 12:00 ч. в Свищов, с видеовръзка към пресклубовете на БТА в страната и чужбина.
- Акценти: Десет урока за знанието, общността и бъдещите роли на читалищата.
- Гласове: Интервюта с проф. Николай Дойнов, д-р Силва Налбантян-Хачерян, Спаска Тарандова, Владимир Зарев и Юрий Вълковски.
- Практика и политика: ЮНЕСКО признава читалищата през 2017 г.; нужда от реформи и подкрепа за дигитален достъп и учене през целия живот.
- Мрежа: Анкета с първите читалища (Свищов, Лом, Шумен) и други ключови центрове (Враца, Благоевград, Стара Загора, Севлиево, София).
- Достъп: От 2024 г. ЛИК е свободно достъпен онлайн; броевете от 2022 г. насам са в електронен формат.
