Хората, които редовно лягат късно и са най-активни през нощта, имат по-неблагоприятен сърдечносъдов профил и по-висок риск от остри инциденти. Ново изследване сред повече от 300 000 възрастни установява, че „нощните“ хора са с 16% по-висок риск от инфаркт или инсулт в сравнение с „сутрешните“ типове, а връзката е по-силна при жените.
Какво показва изследването
Проучването е публикувано в Списанието на Американската сърдечна асоциация (JAHA) и анализира данни на над 300 000 участници със средна възраст 57 години. Около 8% са заявили, че са „категорично вечерни хора“ – т.е. лягат късно и достигат пик на активност по-късно през деня.
Екипът оценява сърдечносъдовото здраве чрез показатели като тегло, холестерол, кръвна захар и кръвно налягане, както и по наличието на здравословен хранителен режим, редовна физическа активност, непушене и добро качество на съня. При „нощните“ хора е отчетена 79% по-висока разпространеност на нездравословно сърдечносъдово състояние.
Защо късното лягане носи риск
Една от водещите хипотези е т.нар. циркадно несъответствие – когато вътрешният биологичен часовник не е в синхрон с естествения цикъл светло-тъмно или с обичайния дневен режим.
„Вечерните хора често изпитват циркадно несъответствие, т.е. вътрешният им часовник не съвпада с естествения дневно-нощен цикъл или с типичните им графици“, казва водещият автор на изследването Сина Кианерси от Болница „Бригам енд Уиминс“ и Медицинския факултет на Харвард.
По думите му, вечерните хора по-често проявяват поведенчески навици, които влошават сърдечносъдовото здраве – по-некачествено хранене, пушене и недостатъчен сън.
Как да намалим риска – пътна карта към по-здраво сърце
Според експерти изводите са и практическо ръководство за промени в начина на живот, които намаляват риска.
„Тези резултати показват, че по-високият риск при вечерните типове се дължи частично на подлежащи на промяна навици като тютюнопушене и сън. Следователно вечерните хора имат възможности да подобрят сърдечносъдовото си здраве“, подчертава Кристен Нутсън, професор в Северозападния университет (Чикаго), която не е част от изследователския екип.
Най-работещите стъпки според специалистите включват: постоянен час за лягане и ставане, излагане на сутрешна светлина, ограничаване на силната светлина и екраните вечер, по-ранна вечеря, избягване на алкохол и никотин късно, редовна физическа активност и контрол на кръвно налягане, кръвна захар и холестерол. Целенасочени програми за хора, които по природа стоят до късно – включително работещи на смени – биха могли да намалят риска.
Ограничения и важни уточнения
Изследването измерва хронотипа (дали човек е „сутрешен“ или „вечерен“) чрез самооценка в един момент, което може да пропусне промени в течение на живота или да доведе до известна неправилна класификация. Данните са наблюдателни и не доказват причинно-следствена връзка, но показват стабилна асоциация и очертават ключови поведенчески фактори.
Когато вътрешният часовник отслабне
Разстройствата на циркадните ритми – породени от нерегулярен режим на сън и хранене, честа смяна на часови зони, работа на смени или силна светлина през нощта – се свързват с по-висок риск от затлъстяване, сърдечни заболявания, тип 2 диабет и хипертония. Скорошни изследвания намират и връзка между отслабени циркадни ритми и деменция.
На кратко
- Риск: „Нощните“ хора са с 16% по-висок риск от инфаркт или инсулт спрямо „сутрешните“.
- Извадка: Над 300 000 участници; средна възраст 57 години; 8% са „категорично вечерни“.
- Здравен профил: 79% по-висока разпространеност на нездравословно сърдечносъдово състояние при „нощните“.
- Кого засяга повече: Връзката е по-силна при жените.
- Защо: Циркадно несъответствие плюс навици като по-лошо хранене, пушене и недоспиване.
- Какво да направим: Фиксиран режим на сън, сутрешна светлина, по-ранна вечеря, ограничени екрани вечер, отказ от никотин и алкохол късно, движение и контрол на основните показатели.
