Датско изследване на над три милиона души показва, че продължителното излагане на шум от пътния трафик е свързано с повишен риск от болестта на Паркинсон. Учените проследявали жители на Дания между 2000 и 2017 г., които са били на възраст най‑малко 40 години и не са страдали от Паркинсон в началото на наблюдението.
Проучването, публикувано в списание JAMA Neurology, установи, че при увеличение от приблизително 11 децибела (dB) на най‑шумната страна на дома рискът от Паркинсон нараства с около 3%. На т.нар. „тиха страна“ на жилището — страната, която е най‑малко изложена на трафик — рискът се повишава с 4% за всеки допълнителни 9 dB.
Авторите уточняват, че наличието на спокойна страна в жилището — дефинирана като разлика от поне 10 dB между двете фасади — действа като защитен буфер и намалява вредните ефекти, особено при хора, които живеят при по‑високи общи нива на шум. Липсата на такава „тиха страна“ означава по‑постоянен и неизбежен шум, което е по‑вредно, особено през нощта.
Резултатите са били последователни независимо от пола, образованието, доходите, семейното положение и гъстотата на населението, което подсилва надеждността на наблюдаваната връзка.
Като възможни механизми изследователите посочват хронично нарушаване на съня и повишен стрес, които вредят на здравето на мозъка. Шумът може да предизвика невровъзпаление и оксидативен стрес в мозъчни области, свързани с производството на допамин — ключов фактор в патофизиологията на Паркинсон.
Болестта на Паркинсон е второто по честота невродегенеративно заболяване в света и според скорошни оценки засяга над 11 милиона души, прогнозирането е броят на заболелите да се удвои в следващите десетилетия. При това състояние нервни клетки в мозъка постепенно се разрушават или умират, като много от симптомите се дължат на загуба на допаминови неврони. Точната причина остава неизвестна и до момента няма лечение, което да излекува болестта.
„Идентифицирането на потенциално модифицируеми фактори на околната среда е приоритет за общественото здраве“, каза Фернандо Алонсо Фреч, невролог и изследовател в HM CINAC Comprehensive Neuroscience Center, който не е участвал в проучването. „Резултатите подсилват необходимостта от политики за намаляване на шумовото замърсяване в градовете чрез урбанистично планиране, изграждане на шумоизолиращи прегради, ограничаване на трафика в жилищни зони и проектиране на сгради с фасади и зони за отдих, по‑малко изложени на шум.“
Изводите от изследването отправят практическо послание към градските власти и строителните практики: мерки за намаляване на трафика и осигуряване на тихи жилищни пространства могат да имат значим обществено‑здравен ефект и да допринесат за намаляване на риска от невродегенеративни болести.
