Техеран предупреди България да не разрешава на Съединените щати да използват българска територия за военни операции срещу Иран, заявявайки, че такъв ход би превърнал София в съучастник в „агресия и военни престъпления“. Позицията беше изложена на 21 юли 2026 г., след като Комисията по отбрана в Народното събрание разреши пребиваването на американски военни самолети в страната.
Комисията по отбрана разреши пребиваването на до 8 американски самолета-цистерни на авиобаза „Безмер“. Това решение предизвика официалната реакция на иранското външно министерство, което предупреди за последиците от помощ или сътрудничество при евентуални удари срещу Иран.
Говорителят на Министерството на външните работи на Ислямска република Иран, Есмаил Багаи, определи американските удари като „продължение на американско-израелската военна агресия, започнала на 28 февруари“ и посочи, че това представлява „явен акт на агресия“ и тежко нарушение на Устава на Организацията на обединените нации и на международното право.
„Всяко участие или сътрудничество при подготовката или извършването на тези незаконни нападения би представлявало съучастие в престъплението агресия и във военни престъпления“,
Багаи изрази изненада от изявлението на българския министър-председател Румен Радев, че искането на САЩ за разполагане на военни самолети се разглежда. Той подчерта, че дори обсъждането на такава подкрепа противоречи на международноправните задължения на България и на принципа за зачитане на националния суверенитет.
В изказването си говорителят се позова на текста на Резолюция 3314 на Общото събрание на Организацията на обединените нации за определението на агресията, като отбеляза, че предоставянето на територията на една държава за извършването от друга държава на акт на агресия срещу трета държава само по себе си представлява акт на агресия.
Багаи призова българския парламент да не разрешава използването на територията или военните съоръжения на страната от американски сили и предупреди, че Иран няма да се поколебае да защити националните си интереси и сигурност, като всяка държава, участваща във военна агресия срещу страната, „трябва да поеме отговорност за последствията“.
