Проектът на Закона за държавния бюджет за 2026 г. беше приет на второ четене от парламентарната Комисия по бюджет и финанси след извънредно заседание, продължило над 12 часа. Проектобюджетът залага дефицит от 5,7% и общи разходи от 56,8 млрд. евро, което превръща решението на комисията в ключова стъпка преди гласуването в пленарна зала.
Отхвърлени социални предложения и дебат за мерките за семейства
Между първо и второ четене бяха внесени 69 предложения за изменение и допълнение на проектобюджета, като голяма част от тях идваха от опозицията и целяха повишаване на социалните плащания и подпомагане на семейства. Мнозинството отхвърли всички предложения за увеличаване на помощи и обезщетения през 2026 г., а управляващите посочиха, че социални мерки ще бъдат разгледани в бюджета за 2027 г.
Още в началото на заседанието бяха отхвърлени предложения на ГЕРБ‑СДС и „Продължаваме промяната“ (ПП) за увеличаване на данъчните облекчения за деца на работещи родители. Асен Василев (ПП) защити идеята като мярка в подкрепа на семейства, плащащи данъци, докато вицепремиерът и финансов министър Гълъб Донев заяви, че евентуално увеличение се обмисля за бюджета за 2027 г.
Промени в Кодекса на труда и почасовия труд
Комисията не подкрепи предложенията за отпадане на предлаганите промени в Кодекса на труда, които въвеждат почасово изчисляване на трудовия стаж. Промяната беше критикувана от депутати на ПП като Венко Сабрутев, който посочи риск от намаляване на годишния отпуск за работещите на 4‑часов ден и засегнати социални групи като студенти, майки и хора с увреждания. Теменужка Петкова (ГЕРБ‑СДС) и главният икономист на КНСБ Любослав Костов също изразиха резерви относно начина на вкарване на тези реформи чрез преходни и заключителни разпоредби в бюджетния закон.
Министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова защити мярката като инструмент за намаляване на сивата икономика и за равнопоставеност на работещите, докато Слави Василев (ПП) я аргументира като начин да се пресекат практики, при които работещи формално са на 4‑часов график, но изпълняват пълен работен ден.
По предложение на Асен Василев в комисията беше прието промените в Кодекса на труда да влязат в сила от началото на следващата година, а не от предвидения до 1 септември срок.
Възнаграждения в администрацията и тавани
Комисията отхвърли няколко предложения, свързани с възнагражденията в държавната администрация и публичните институции. Не беше прието предложението брутното възнаграждение на държавните служители да не надвишава средномесечния размер на възнаграждението на министър, нито предложение на ДБ относно допълнителни възнаграждения, които надвишават 20% от годишните основни заплати.
Гълъб Донев аргументира, че Съветът за административната реформа не може да взема индивидуални решения за заплати и че е нужен анализ на заплащането в администрацията заради сериозни дисбаланси. Владислав Горанов (ГЕРБ‑СДС) посочи, че държава, която не може да плаща на администрацията си, е обречена на лошо управление, и защити идеята възнагражденията да се разглеждат диференцирано.
Дискусията обхвана и Комисията за финансов надзор (КФН): предложението за поставяне на таван на възнаграждението на председателя на КФН в размер на 95% от основното месечно възнаграждение на президента на Република България породи възражения, че надзорният орган трябва да има възможност да привлича експертиза и да защитава дребния инвеститор.
Субсидии, ДДС и малък бизнес
Комисията отхвърли предложения за запазване на автоматични механизми за определяне на възнагражденията на военнослужещите и служителите от силовите ведомства, внесени от ДПС. Бяха отхвърлени и идеи за запазване на по‑висока субсидия за вероизповеданията спрямо заложеното намаление от 20 лева на 7,7 евро.
Предложението на ПП прагът за регистрация по ДДС да бъде увеличен от 51 130 евро до 85 000 евро от 1 януари следващата година не събра одобрение. Асен Василев аргументира, че мярката би облекчила малкия бизнес и би изсветлила икономиката, докато заместник‑министърът на финансите Людмила Петкова предупреди за намаление на бюджетните приходи и риск от изкуствено разделяне на бизнеси с цел избягване на ДДС. Мненията в комисията по темата останаха разделени.
Хазарт, такси и реклами
Предложения за близо двойно увеличение на таксите върху хазартните дейности и за забрана на рекламата на хазарт бяха отхвърлени. Мотивите за и против включваха опасения за разпространението на нелегален хазарт и нуждата от цялостен преглед на законодателството. Зам.-министър Людмила Петкова посочи, че управляващите са „за“ мерки по отношение на хазарта, но че проблемът трябва да бъде разгледан системно.
Публични предприятия и съвети на директорите
Комисията одобри предложение за намаляване на броя на членовете на съветите на директорите и надзорните съвети на публичните предприятия от петима на трима, като беше предвидена възможност с акт на Министерски съвет броят да бъде пет при мотивирана необходимост поради размер, предмет на дейност или стратегическо значение.
Идеята за таван на възнагражденията на бордовете до нивото на министър беше оттеглена след разговор с Министерството на икономиката, което посочи, че за някои предприятия единен таван не е подходящ. Очаква се бъдещ анализ и наредба за определяне на възнагражденията.
Минимална работна заплата и автоматизми
В дебата по минималната работна заплата бе обсъдено премахване на текущия механизъм, който фиксира минималното възнаграждение на 620 евро до изработване на нов механизъм. Любослав Костов (КНСБ) предупреди, че това е „служебна победа за бизнеса“ и че автоматизмът е довел до намаляване на заетите на минимална заплата и до изсветляване на икономиката. Асен Василев също защити механизма като предвидим и полезен за пазара на труда. От друга страна, Владислав Горанов (ГЕРБ‑СДС) заяви, че ГЕРБ‑СДС ще подкрепи отпадането на механизма, за да може размерът да се договаря между синдикати и работодатели.
Министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова отбеляза, че целта не е замразяване на минималната заплата, а подобряване на националното законодателство. В нейни думи:
„Категорично не става въпрос за замразяване на минималната работна заплата. Става въпрос за подобряване на законодателството.“
Инвестиции, проекти и други одобрени предложения
Комисията одобри някои конкретни предложения, сред които финансиране в размер на 51 100 евро за Научен институт „Западни покрайнини“ и 2 млн. евро за ремонт на Паметника на свободата на връх Шипка по предложение на Патриотично обединение (ПБ).
Отхвърлени бяха предложения за програми за модернизация на образователната инфраструктура за периода 2027–2030 г. и за изграждане на детски градини и ясли в София за периода 2026–2030 г., като финансовият министър Гълъб Донев посочи, че подобни инициативи трябва да се заложат в бюджета за 2027 г., а не да се поемат авансови ангажименти в рамките на бюджета за 2026 г.
Основни макроикономически показатели в проектобюджета
Проектът предвижда приходи, помощи и дарения в размер на 49,6 млрд. евро и общи разходи от 56,8 млрд. евро. Той е изготвен при очакван икономически растеж от 2,6% и средногодишна инфлация от 4,3% според хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ).
Максималният размер на новия държавен дълг за 2026 г. е определен на 10,1 млрд. евро. В тази сума е включен заем до 3,261 млрд. евро по европейския инструмент „Мерки за сигурността на Европа“ (SAFE) за укрепване на отбранителната индустрия. Очаква се държавният дълг да достигне 37,7 млрд. евро или 30,1% от брутния вътрешен продукт.
Следващи стъпки
Приетият в комисията проект предстои да бъде разгледан и гласуван в пленарна зала, където някои от отхвърлените или оттеглени предложения могат да бъдат възстановени или променени. Дебатите в комисията очертаха основните спорове около социалните политики, механиката на заплащанията и фискалната дисциплина преди окончателното одобрение на бюджета.
