Тематичният януарски брой на списание ЛИК „Читалищата в минало и бъдеще време“ беше представен на сцената на Първото българско народно читалище в Свищов именно в деня, когато се навършват 170 години от неговото основаване. Събитието обедини чрез видеовръзка събеседници от пресклубовете на Българската телеграфна агенция в страната и чужбина.
Историческа дата и памет
Първото българско народно читалище отваря врати на 30 януари 1856 г. по инициатива на Димитър Начович, Емануил Васкидович, Георги Владикин и Христаки Филчов. То носи името „Еленка и Кирил Д. Аврамови“ — в чест на дарителите, предоставили 200 хиляди златни лева (EUR – исторически еквивалент не е приложим) за построяването на читалищната сграда в дунавския град.
Преди премиерата на изданието за литература, изкуство и култура на БТА бяха поднесени венци и цветя пред паметната плоча на къщата на Димитър Начович в Свищов. В церемонията участва и генералният директор на БТА Кирил Вълчев, който модерира представянето на списание ЛИК от театралната сцена на читалището.
ЛИК на сцена: идеи, гласове и уроци
За броя говориха главният редактор доц. Георги Лозанов и отговорният редактор Яница Христова, а в дискусията се включиха Росен Маринов, директор на Дирекция „Култура и културно наследство“ към Община Свищов, Пламен Александров, председател на ПБНЧ „Еленка и Кирил Д. Аврамови-1856“, библиотекарят Веселина Спасова и литературоведът Йордан Ефтимов. Чрез видеовръзка участва и председателят на Съюза на народните читалища проф. Николай Дойнов, който се намираше в Севлиево на церемонията „Читалище на годината 2025“.
„Развитието на българските читалища се дължи на съчетаването на лидерството на просветени личности и спомосъществувателството от техните благодетели“, каза генералният директор на БТА Кирил Вълчев. „Българите винаги са имали окриляващи водачи, чиито имена са част от историята на читалищата. И в следващите седмици, в които предстоят отново парламентарни избори, си струва да се замислим и за уроците от тези личности, чиито достойни следовници трудно намираме в наши дни – вероятно и заради отказа на мнозина да участват в изборите.“
„Читалището е третата по възраст институция по нашите земи, по-стари са само училището и църквата“, посочи председателят на Първото българско народно читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови-1856“ в Свищов Пламен Александров. „Тази годишнина е не само хубава, но и задължаваща. Тези 170 години наистина са един добър знак, че това, което е създадено преди още да има държава, е живо и до днес и продължава да събира хората заедно, продължава да изпълнява своята социална роля и да бъде, както казва Раковски, един наш общ дом.“
„Начетеността се получава само от четенето на книги. Книгите са територии на това, което наричаме големи разкази за света“, каза главният редактор на списание ЛИК доц. Георги Лозанов. „Днес ние честваме създаването, може би, на първата гражданска организация в България… Читалището е всъщност културно пространство, което събира в себе си различни културни дейности и художествени изяви, но освен културно пространство, читалището е хронотоп“ — термин, който свързва пространството с времето, защото в това пространство културното време тече по различен начин.
Отговорният редактор на списание ЛИК Яница Христова разказа за своя опит с читалищата и се обърна към учениците в залата: „Вие в момента сте пред, може би, най-големите си житейски решения. Посещавайте читалището по-често, може би тук ще откриете отговорите, от които имате нужда.“ Тя припомни, че в архива на агенцията има публикации не само за дейността на читалищата в България, но и за тяхното представяне в чужбина.
„Въпреки проблемите, пред които днес са изправени, читалищата, макар, че историята помни и по-тежки времена, в които читалищата са оцелявали, те и днес продължават да бъдат едни дейни институции и дори основни културни средища в много от населените места“, каза Росен Маринов, директор на Дирекция „Култура и културно наследство“ към Община Свищов. „Трябва да направим така, че читалището да има по-светло бъдеще… Реално на днешната дата преди 170 години се поставя началото на всенародното читалищно дело у нас… да чертаем различни посоки за бъдещото развитие на читалището.“
„В библиотеката при Първо българско народно читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови-1856“ се съхраняват изключително ценни библиотечни документи… Ние съхраняваме непреходността, традициите и устойчивостта в старопечатните издания и ръкописи, като някои от тях датират от 16-и век“, каза библиотекарят Веселина Спасова.
„Заможните хора са направили своите саможертви и са основали първите читалища в България“, коментира литературоведът Йордан Ефтимов. Според него една от причините за намаляващата читателска култура е „ситуацията с читателските клубове и говоренето за книги“. „Нашата среда в това отношение е доста по-некултурна в сравнение с преди 170 години“, каза той и посочи, че БТА може да помогне, като напомня на хората, които движат икономиката, да бъдат внимателни и критични към процесите в културата.
Председателят на Съюза на народните читалища проф. Николай Дойнов заяви: „Предложих 30 януари да стане Ден на читалищния устав“, защото читалището става организация, когато се приеме устав. Той подчерта, че в Свищов се полагат основите на това, което днес наричаме читалищен мениджмънт, и припомни, че Съюзът на народните читалища тази година навършва 115 години.
Гласове от страната: традицията продължава
В разговора чрез видеовръзка се включиха кореспонденти на БТА и събеседници от Казанлък, Кърджали, Монтана, Смолян и Шумен, както и от Букурещ, Одеса, Тараклия и от научноизследователския кораб „Св. св. Кирил и Методий“.
„За да имаме държава, трябва да имаме и читалища, които да пазят културната памет“, каза Теодора Иванова, председател на Народно читалище „Искра-1860“ в Казанлък, и представи инициативата Национален фестивал за детско-юношеско театрално изкуство „Театрални Искри“, чието четвърто издание предстои от 23 до 26 април.
„Читалището е народна институция, която без общността е само една сграда, без особена стойност. То има богато минало и ще има и богато бъдеще, защото е било светлина в други времена, било е сцена за таланти и училище за поколенията“, коментираха в Кърджали д-р Ваня Михалева, председател на Народно читалище „Иван Буюклиев-1926“ в село Пчеларово, и Красимира Стоянова, двигател на театрална формация „Арт кошер“.
„Искрата на читалищната дейност е запалена в Лом в далечната 1848 година, когато младият даскал Кръстьо Пишурка идва в града… Той поставя на класната стая табелка „Читалище“ и там започват да се стичат млади и стари българи“, разказа в Монтана Недялка Трайкова, председател на Народно читалище „Постоянство-1856“ в Лом.
„Основните културни институции на днешен Смолян са започнали дейността си от читалище „Христо Ботев-1871“… Народно читалище „Христо Ботев“, което тази година отбелязва 155-годишнина, е най-голямото в страната с 64 действащи състава“, заяви Иван Иванов, председател на читалището в Смолян.
„Народно читалище „Добри Войников-1856“ в Шумен е сърцето на духовния живот на града, част е и от сърцето на духовния живот на нашата страна“, каза Анатоли Стоянов, председател на културната институция.
Пловдивски акцент: участниците от града под тепетата подчертаха, че най-голямото предизвикателство е да се промени нагласата, че читалището е нещо отминало, и да се покаже неговата съвременна роля в общността.
В представянето се включиха още пресклубовете в Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Гоце Делчев, Добрич, Кюстендил, Ловеч (с участието на Пенка Стаменова и Светлана Петрова), Пазарджик, Перник, Петрич, Плевен, Разград, Русе, Силистра, Сливен, Стара Загора, Троян, Търговище, Хасково и Ямбол. Сред засегнатите теми бяха първите дарения за местни читалища от Рилския манастир (Благоевград), нуждата от национални критерии за работещите читалища (Варна), промени в Закона за народните читалища (Русе), ролята на младите за съхраняването на традициите (Разград) и устойчивостта на читалищата във времето и при политически промени (Сливен).
Българските общности зад граница и на Антарктида
От румънската столица журналистката Бианка Василе, румънка с български корени и съосновател на асоциацията на българското малцинство в Извоареле „Български извори“, подчерта, че местното читалище е събирателен център на общността. Журналистът Владимир Митев добави и пример за арменско читалище „Анжела Чакърян“ в Русе.
В Одеса се включиха директорът на Българския културен център Димитър Терзи и зам.-директорът на Одеската градска централизирана библиотечна система за деца Александра Дели, които припомниха, че към центъра от 1999 г. действа българска библиотека „Иван Вазов“, единствена в града. От Тараклия журналистът, поет и родоизследовател Димитър Боримечков разказа за създаването и съдбата на единственото читалище там — „Олимпий Панов“, познато днес като Театър „Смешен петък“.
„Антарктида е място за четене, а българската база „Св. Климент Охридски“ и научноизследователският кораб „Св. св. Кирил и Методий“ са своеобразни читалища“, каза проф. д-р Христо Пимпирев, ръководител на 34-тата българска антарктическа експедиция.
Публика, съмишленици и финален акорд
В салона на ПБНЧ „Еленка и Кирил Д. Аврамови – 1856“ присъстваха близо 200 гости, сред които доц. д-р Марин Маринов, ректор на Стопанската академия „Д. А. Ценов“ – Свищов, преподаватели и ученици от четири свищовски училища: Средно училище „Димитър Благоев“, Средно училище „Николай Катранов“, Професионална държавна търговска гимназия „Димитър Хадживасилев“ и Свищовска професионална гимназия „Алеко Константинов“.
Финалът беше музикален: трио „Нове“ към читалището, с вокален педагог Корнелия Чекелева, поднесе поздрав към публиката.
От януари 2024 г. списание ЛИК е със свободен достъп и всички броеве от възстановяването му през 2022 г. до днес могат да бъдат изтеглени в електронен формат от интернет страницата на Българската телеграфна агенция.
Накратко
- Свищов отбеляза 170 години от основаването на Първото българско народно читалище с премиера на януарския брой на списание ЛИК.
- Кирил Вълчев, доц. Георги Лозанов, Яница Христова, Пламен Александров, Росен Маринов, Веселина Спасова, Йордан Ефтимов и проф. Николай Дойнов очертаха уроците от миналото и визиите за бъдещето.
- Чрез видеовръзки се включиха десетки пресклубове в страната и чужбина; бяха поставени теми от Казанлък, Кърджали, Монтана, Смолян, Шумен, Пловдив и др.
- От чужбина бяха представени добри практики от Букурещ, Одеса и Тараклия; проф. д-р Христо Пимпирев определи Антарктида като „място за четене“.
- Публиката наброяваше близо 200 души; събитието завърши с изпълнение на трио „Нове“.
