В галерия „Мария Луиза“ в Пловдив беше открита изложбата „Отвъд предела“ – експозиция, подготвяна от покойния пловдивски художник Любен Хранов (1979–2025) и посветена на паметта му, след внезапната му кончина в края на 2025 г.
Пътят към „Отвъд предела“
Изложбата „Отвъд предела“ е последният замислен проект на автора – едновременно личен и артистичен жест към зрителя. В същата галерия през 2021 г. Хранов открива първата си самостоятелна изложба „Встрани“, с която задава посоката на търсенията си: връзка между пластичните решения в скулптурата и абстрактната геометрия в живописта, както подчертаха негови колеги и приятели при откриването.
Гласовете в залата
Кураторът на проекта Ваня Трингова описа сложния и многолик творчески свят на автора и неговото чувствително присъствие.
„Той не бе като другите. Той бе сложен, нееднозначен и невписващ се в определените клишета. Той се отдаваше на мрака, но се сражаваше за светлината. Той бе преследван от мистични сили. Той виждаше и отваряше портали в отвъдни паралелни светове. Той бе многолик и понякога трудно разбираем. Безумно талантлив, но и много раним.“
„Чувствителна и не напълно разбрана душа. Душа, която е искала да сподели своите грешки, тревоги, падения, разочарования. Както и радости, надежди, вълнения и обич.“
„Разтърсваща е безвременната загуба на толкова витален човек, но в известен смисъл и разбираема. Защото именно тези хора, които живеят паралелно в двата свята – земен и ефирен, имат правото и възможността да изберат времето и начина, по който се оттеглят – в най-бъдния ден в годината, когато всички обръщат думи и обещания за по-достойни и добри дела.“
Художникът Атанас Хранов, чичо на автора, прочете пред гостите текста „Абстрактен мистицизъм“, написан от самия Любен Хранов за изложбата. В него авторът формулира собствен визуален език, който преминава „между епохите, формите и невидимите светове“.
„Всяка цивилизация оставя след себе си не само руини, артефакти и знаци, тя оставя структура на усещането – невидима карта на света. В своята същност изкуството винаги е било част от тази карта – египетската геометрия на вечността, гръцката хармония на разума, византийската иконична светлина, ренесансовата пропорция, модерната чистота на формата. „Абстрактният мистицизъм“ се ражда върху тази дълга ос на цивилизациите. Той не е отрицание, нито бягство, а продължение – опит да се възстанови изгубеното съединение между форма и смисъл, между символ и присъствие, между човека и онова, което стои отвъд човека.“
„Абстракцията не бяга от света, а го „сгъстява“. Тя не е игра, нито ирония, нито жест на отрицание. Тя е картография на вътрешните пространства.“
„В тези картини се срещат фрагменти от различни епохи: геометрии, които напомнят за древни храмове; цветове, които носят праха на митовете; форми, които са едновременно обекти и знаци.“
„Всяко платно е праг – между реалното и символното, между конструкцията и откритието. Елементите не са персонажи, а фигури от друг ред, сфери, които пазят тежестта на неопределеността, триъгълници, които звучат като спомени за храмове, черни кръстове, които маркират пресичането на световете, ярки жестове, които проблясват като следи от движение в тъмното.“
„На пръв поглед композициите са хармонии от форми, но в тях има ритуалност, едва доловима като вибрация. Те не разказват история – те предвещават, не имитират мистичното – те го кондензират.“
„Абстрактният мистицизъм поставя въпроси – как изглежда духовното, когато вече не сме сигурни в неговия език, и отговаря без думи – като геометрия на смисъла, като цветен отказ от друг ред, като присъствие в отсъствието. Картините не са изображения – те са археология на усещанията. Те изграждат нова визуална митология, в която миналото и бъдещето вече не са разделени. Те отварят вратата към цивилизация, която тепърва предстои – цивилизация на вътрешния символизъм, на тихото знание, на света, който съществува преди думите.“
„Тази изложба не представя просто картини, тя представя език, който тепърва се ражда. Език, в който абстракцията престава да бъде само форма и се превръща в пространство на откровението.“
Припомнени изложби и път в изкуството
Галеристката Рени Шишкова описа автора така:
„Любо беше безбрежна душа, много дълбок, много емоционален, цветен и нестандартен. Човек на крайните емоции, талантлив, с красива и топла душа. Беше мой приятел и още не мога да повярвам, че няма да ми се усмихне, когато го срещна на улицата.“
През 2024 г. в галерия „Червеното пони“ Любен Хранов представя „Метафизични пространства“ – експозиция, посрещната с голям интерес и възприета като силен знак за последващо развитие. През 2025 г. художникът открива самостоятелната изложба „Одисея мистика“ в галерия Arsenal of art, която определя като пътешествие през цветови знаци и символи, носещи усещане за движение, търсене и откриване.
„Всяко платно е спирка в тази одисея – покана към зрителя да се потопи в мистичното присъствие на цветовете и да открие в тях собствено послание.“
Кой беше Любен Хранов
Любен Хранов (1979–2025) е роден в Пловдив. Завършва Националната гимназия за сценични и екранни изкуства в града, а през 2005 г. – специалност „Дърворезба“ в Националната художествена академия в София. Няколко години живее в САЩ. В творческата си биография има участия в сборни и самостоятелни изложби, а негови произведения са част от частни колекции в България, Нидерландия, Англия и САЩ.
На кратко
- В Пловдив бе открита изложбата „Отвъд предела“ – последният замислен проект на Любен Хранов, посветен на паметта му.
- Кураторът Ваня Трингова и художникът Атанас Хранов споделиха силни думи за автора и неговия „абстрактен мистицизъм“.
- Хранов последователно развива връзката между скулптура и абстрактна живопис – от „Встрани“ (2021) през „Метафизични пространства“ (2024) до „Одисея мистика“ (2025).
- Авторът е възпитаник на НГСЕИ в Пловдив и НХА в София (2005), с作品 в частни колекции у нас и в чужбина.
