Българските предприятия остават на опашката в ЕС по използване на платени услуги за облачни изчисления. През 2025 г. едва 17,8% от фирмите у нас са плащали за такива решения, докато средно за Европейския съюз делът е 52,7%, показват данни на Евростат. Спрямо 2023 г. това е ръст с 7,4 процентни пункта на ниво ЕС, докато в България движението е минимално – от 17,5% (2023 г.) до 17,8% (2025 г.). За сравнение, през 2014 г. едва 17,8% от предприятията в ЕС са плащали за облачни услуги, а в България – 7,7%.
Къде е България спрямо останалите държави
Лидери в ЕС по използване на платени облачни услуги през 2025 г. са Финландия (79,2%), Италия (75,6%) и Малта (74,9%). На дъното са България (17,8%), Гърция (24,3%) и Румъния (24,9%).
Между 2023 и 2025 г. най-голям напредък отчитат Литва с +19,7 п.п., Италия с +14,2 п.п. и Франция с +13,7 п.п., което подсказва ускорено навлизане на облачни решения в част от държавите.
Какво ползват фирмите в облака през 2025 г.
Данните на Евростат показват, че предприятията най-често плащат за облачни услуги, свързани с електронна поща (85,2%), офисен софтуер (71,7%) и съхранение на файлове (71,5%). Висок е делът и при приложения за сигурност (65,5%), финанси/счетоводство (58,2%) и хостинг на бази данни (45,5%).
По-напреднали корпоративни решения също набират скорост: ERP – софтуер за планиране на ресурсите на предприятието (30,1%), изчислителна мощ за стартиране на собствен софтуер (28,2%), CRM – управление на взаимоотношенията с клиенти (27,9%) и изчислителни платформи за разработване, тестване и внедряване (26,1%).
Какво означава това за бизнеса у нас
Ниското ниво на платени облачни услуги у нас подсказва бавна дигитална трансформация в частния сектор. Облачните решения обикновено намаляват началните разходи за инфраструктура, осигуряват мащабируемост и постоянни актуализации по сигурността – фактори, които могат да повишат продуктивността и конкурентоспособността на фирмите, включително в регионални икономически центрове като Пловдив.
Специалисти по дигитализацията посочват като ключови предпоставки за догонване на ЕС: по-добра облачна грамотност в компаниите, системни инвестиции в киберсигурност, улеснен достъп до квалифицирани кадри и целенасочено подпомагане на малкия и среден бизнес при миграция към облака. На европейско ниво инициативи като програмата за цифров преход подкрепят навлизането на съвременни ИТ услуги, но темпът у нас остава предпазлив.
На кратко
- През 2025 г. 52,7% от предприятията в ЕС използват платени облачни услуги (+7,4 п.п. спрямо 2023 г.).
- В България делът е 17,8% (2023 г. – 17,5%; 2014 г. – 7,7%), най-нисък в ЕС.
- Лидери: Финландия 79,2%, Италия 75,6%, Малта 74,9%.
- На дъното: България 17,8%, Гърция 24,3%, Румъния 24,9%.
- Най-голям ръст 2023–2025: Литва +19,7 п.п., Италия +14,2 п.п., Франция +13,7 п.п..
- Най-чести облачни услуги: електронна поща 85,2%, офис софтуер 71,7%, съхранение на файлове 71,5%.
