За първи път на остров Ливингстън се провежда целенасочено изследване на риска от цунами и потенциалните му последици за българската антарктическа база „Св. Климент Охридски“. Проектът се ръководи от сеизмолога от Обединените арабски емирства Бадр Ал Амери, който участва в 34-тата българска антарктическа експедиция заедно с колегата си Ахмад Ал Кааби.
Екип, мисия и цел
Бадр Ал Амери и Ахмад Ал Кааби стъпват за втори път в българската база „Св. Климент Охридски“. Тази година те инсталират и подобряват няколко научни станции, които проследяват в реално време нивото на океана, височината на вълните, метеорологичните условия и сеизмичните събития. Паралелно се изгражда и научна лаборатория към базата, за да се ускори обработката и анализът на данните на място.
Ал Амери работи в Дирекцията за ранно предупреждение за цунами към Националния център за метеорология в Абу Даби. По думите му текущият проект надгражда миналогодишните дейности, когато е поставена сеизмологична станция за мониторинг на сеизмична и вулканична активност, както и движението на айсбергите.
„Станцията работи добре и получихме целите данни без прекъсвания, което означава, че станцията е работила непрекъснато в продължение на година. Тази година взехме данните и подобрихме системите с батерии и соларни панели, в случай че нещо се случи, искаме станцията да работи непрекъснато“, каза Бадр Ал Амери.
Какво ново: станции за вълни, метео и сеизмика
Една от ключовите нови станции е монтирана на скала над брега край базата, за да записва детайлно параметрите на морските вълни. Паралелна метеорологична станция следи времето, а сеизмологична – събитията в района. Обединяването на тези масиви от данни ще помогне да се обяснят причините за различното вълнение на морето и да се оцени вероятността от цунами и мегацунами.
„Трябва да имаме такава станция, за да отчитаме нивото на морето и вълните – кога е най-ниско, кога е най-високо. Станцията има и метеорологична част, защото искаме да видим, когато вълните са високи, защо е така. Искаме да обвържем движението на вълните с метеорологичните условия“, обясни Ал Амери.
Целта е да се натрупа достатъчно база данни за прогнозиране на движението на вълните, промяната в тяхната големина и степента, до която атмосферните условия влияят на тези процеси.
Критичните сценарии: земетресения и възможни последици
Изследването обръща специално внимание на пролива Дрейк – динамичен сеизмичен район между Южна Америка и Антарктида. При силно земетресение там цунами може да достигне остров Ливингстън.
„Когато имаме земетресение в пролива Дрейк с магнитуд над 7,5 или 8,5, това може да предизвика цунами, което да достигне дотук. И ако стигне дотук, искаме да проверим какво е нивото на водата по време на земетресението. Искаме да знаем доколко ще се повиши нивото на водата и колко навътре в сушата ще навлезе. Целта ми е да събера всички данни, необходими за описание на всички сценарии в бъдеще. Какво ще бъде нивото на водата, каква територия би засегнало едно цунами“, подчерта Ал Амери и допълни, че цунамито е най-унищожителното природно явление.
Как работи системата за наблюдение
Станцията за измерване на вълните е надградена и включва две подстанции. Първата е с морски датчици, сред които радар за параметри на вълните – ъгъл на подход, ниво на водата и височина. Втората – датчик за налягане, който отчита нивото на водата, температурата и налягането. Данните се подсигуряват с допълнителни батерии и соларни панели за непрекъсната работа през цялата година.
В инсталацията и поддръжката помага и електроинженерът д-р Петър Сапунджиев, част от българските антарктически експедиции за осма поредна година. Той отговаря за внедряването на енергийните решения и общото подобряване на станциите, за да се гарантира безпроблемно предаване на данни.
Международно партньорство с български отпечатък
За втора поредна година научен екип от Обединените арабски емирства участва в българска антарктическа експедиция като част от Полярната програма на ОАЕ – национална инициатива за участие на страната в международни полярни изследвания, в сътрудничество с Българския антарктически институт.
Българският научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“ (НИК 421) отплава за Ледения континент на 7 ноември от Варна. Плавателният съд пристигна във военната база на аржентинския град Мар дел Плата на 13 декември 2025 г. след едномесечно плаване през Атлантическия океан.
На борда на НИК 421 от 2022 г. функционира национален пресклуб, а през февруари 2024 г. такъв бе открит и в базата „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън. Генералният директор на БТА Кирил Вълчев съобщи преди четвъртото плаване до Антарктида на НИК 421 на 7 ноември миналата година, че националната агенция ще изпрати свой специален кореспондент през януари–февруари 2026 г.
Пресклубовете съществуват благодарение на безвъзмездната подкрепа на кораба „Св. св. Кирил и Методий“ и базата „Св. Климент Охридски“, които предоставят помещения към мрежата от 41 национални пресклубове (33 в България, седем извън страната и един мобилен Национален пресклуб на книгата). Материалите на специалните кореспонденти на БТА на НИК 421 и на Антарктида са със свободен достъп в тематичната рубрика „Корабният дневник на БТА“ на български и английски език и могат свободно да се използват от всички медии с позоваване на БТА. Според Кирил Вълчев, благодарение на кореспондентите си, агенцията е сред първите резултати при търсене на израза „Antarctica correspondent“.
Защо това е важно
Натрупването на реални данни за вълните, времето и сеизмичността около остров Ливингстън е решаващо за ранно предупреждение и за моделиране на последствията при екстремни събития. Така българският екип и партньорите от ОАЕ изграждат научна основа за по-добра защита на инфраструктурата, екипите на терен и навигацията в регион с бързо променящи се условия.
Обобщение
- Първо изследване за цунами на о. Ливингстън: ръководено от сеизмолога Бадр Ал Амери от ОАЕ в рамките на 34-тата българска антарктическа експедиция.
- Нови станции: вълнова, метеорологична и сеизмологична – данните се съчетават за оценка на риска от цунами и мегацунами.
- Ключов сценарий: силно земетресение в пролива Дрейк (магнитуд над 7,5–8,5) може да предизвика цунами; изследват се нивото на водата и навлизането във вътрешността.
- Технически ъпгрейд: автономна работа чрез батерии и соларни панели; датчици с радар и налягане за непрекъснат мониторинг.
- Българско участие: НИК 421 отплава на 7 ноември и пристига на 13 декември 2025 г.; пресклубове на БТА действат от 2022 г. на кораба и от февруари 2024 г. в базата.
