Глобалната икономика влиза в 2026 г. на силно дефицитна предавка – растежът в следващите месеци ще бъде подхранван най-вече от държавни разходи, финансирани с дълг, докато лихвите остават повишени, а безработицата – ниска.
Как дефицитите движат растежа
От бавно растящата Европа до САЩ и части от Азия, където инвестиции в изкуствен интелект за няколко трилиона щатски долара (EUR няколко трилиона) тласкат търсенето, правителствените програми формират импулса в икономиката. Според анализ на голяма международна банка глобалният растеж може да се ускори до 3% годишно през следващите шест месеца.
Икономисти предупреждават, че това е рискована стратегия в среда на вече високи лихви. В същото време политическият натиск е силен: превъоръжаване, застаряване на населението, енергиен преход и технологични промени изискват ресурси тук и сега.
Цената на дефицитите: данни и тенденции
По данни на МВФ през миналата година средният бюджетен дефицит е достигнал 4,6% в развитите икономики и 6,3% на нововъзникващите пазари, спрямо съответно 2,6% и 4% преди десетилетие. След пандемичния скок и лекото отстъпление, МВФ очаква глобалният публичен дълг да надхвърли 100% от световния БВП до 2029 г. – най-високо ниво от 1948 г.
Япония раздвижва доходностите, ефектът стига САЩ
В Япония доходността по дългосрочния държавен дълг удари многогодишни върхове, след като премиерът Санае Такаичи обяви повече разходи и по-нисък данък върху потреблението преди предсрочните избори следващия месец. Разпродажбата на облигации се прехвърли глобално и повиши доходността на американските държавни ценни книжа.
САЩ: дефицит 6% от БВП и ускорение на растежа
В САЩ очакваният за тази година бюджетен дефицит от 6% от БВП отразява стремежа да се запазят ниски данъчни ставки. Според прогноза от 16 януари водеща банка очаква икономически растеж от 2,5% през 2026 г., спрямо около 2% година по-рано, тъй като ефектът от митата отслабва, а данъчните облекчения подкрепят активността.
Германия: високи данъци, големи планове
Германският пакет за отбрана и инфраструктура за 1 трилион евро се счита за двигател на растежа. Но при едни от най-високите данъци в развития свят допълнително увеличение може да задуши перспективите. Сравнително ниският германски дълг е изключение в момент, когато глобалният дълг се покачва.
Уроци от пазара: от Лиз Тръс до Франция
Пазарите помнят как през 2022 г. доходностите скочиха, когато бившият британски премиер Лиз Тръс предложи нефинансирани данъчни облекчения, а последвалата криза доведе до оставката ѝ. В Франция лихвите се повишиха през последните две години заради трудности с приемането на бюджета от правителствата на Еманюел Макрон. За разлика от 2010 г. обаче, масово бягство на инвеститори в еврозоната не се повтори.
Пандемията даде и друг урок: публичните разходи могат да бъдат рязко увеличени без мигновени сътресения, а по-високата инфлация намали реалната тежест на дълга в краткосрочен план. Както отбелязва Рикардо Рейс, професор по икономика в Лондонското училище по икономика:
„Правителствата научиха, че значително увеличение на публичните разходи не води до незабавни проблеми.“
Канада: „инвестиция в поколението“
През ноември канадският парламент одобри 140 милиарда канадски долара (около EUR 95 млрд.) нови разходи за следващите пет години – еквивалентни на около 100 милиарда щатски долара (около EUR 92 млрд.). Премиерът Марк Карни ги определи като:
„Инвестиция в поколението.“
Средствата целят модернизация на пристанища и търговска инфраструктура за удвояване на износа извън САЩ през следващото десетилетие. Бюджетният дефицит се очаква да нарасне до около 2,5% от БВП през фискалната 2025–26 от 1,6% година по-рано. „Геополитиката се промени“, коментира Сахир Хан, бивш бюджетен служител в канадския парламент, подчертавайки, че политиките на Доналд Тръмп тласкат Канада да приоритизира суверенитета си.
Япония и Европа отново харчат повече
През ноември японското правителство представи фискален пакет за 2,8% от БВП за облекчаване на високите разходи за живот и за стимулиране на инвестиции и отбранителни програми. В Европа дори формации, които традиционно настояваха за строга бюджетна дисциплина, печелят подкрепа с обещания за повече разходи: Национален фронт във Франция се противопоставя на вдигане на пенсионната възраст, а Алтернатива за Германия настоява за по-високи пенсионни плащания.
САЩ: големи програми, спорна цена
В САЩ трайните дефицити отразяват високите социални разходи и усилията на администрацията на Доналд Тръмп да ограничи данъците. „Макар по-големите федерални заеми да водят до по-високи лихви и по-малка икономика, просто мисля, че тези ефекти не са огромни“, казва Уенди Еделбърг, бивш главен икономист в Бюджетната служба на Конгреса на САЩ, и допълва, че инвеститорите вярват, че американското богатство позволява обслужване на дълга при сравнително ниски данъчни ставки.
Когато лихвите хапят
Неотдавнашният пристъп на висока инфлация принуди централните банки да вдигнат лихвите, увеличавайки цената на заемите. Лихвените плащания по дълга на САЩ се удвоиха през последните четири години. В Германия и Япония разходите за обслужване на дълга също се удвоиха приблизително за четири години. Според Морис Обстфелд, бивш главен икономист на МВФ, ако финансирането стане по-трудно, някои правителства ще трябва да вдигнат данъци или да режат разходи – особено ако инвеститорското доверие отслабне или очакваните ползи от изкуствения интелект бъдат преоценени.
„Доста съм притеснен“, признава Рикардо Рейс. „Разходите за лихви достигат много високи нива в сравнение с всички исторически данни.“
Какво означава това за България
За България темата не е абстрактна: членството в ЕС и НАТО означава по-високи приоритети за отбрана, инфраструктура и енергиен преход, докато новите европейски фискални правила стягат рамката. Страната традиционно поддържа нисък публичен дълг за ЕС, но разходните натиски растат – и управлението на дефицита ще е ключово за поддържане на стабилност и растеж.
На кратко
- Правителствените разходи са основен двигател на растежа през 2026 г.; очакване за 3% глобален ръст в следващите шест месеца.
- МВФ отчита дефицити 4,6% (развити) и 6,3% (нововъзникващи) през миналата година; глобалният дълг може да надхвърли 100% от БВП до 2029 г.
- САЩ: дефицит 6% от БВП, очакван растеж 2,5%; обменът данъци–разходи остава ключов.
- Германия планира трилион евро за отбрана и инфраструктура; повишаването на данъците крие риск за растежа.
- Канада: пакет от 140 млрд. CAD (около EUR 95 млрд.), целящ удвояване на износа извън САЩ; дефицитът се покачва до 2,5% от БВП.
- Япония: фискален стимул от 2,8% от БВП; покачени доходности влияят и на САЩ.
- Рискът: по-високите лихви удвояват разходите по дълга; възможни са данъчни увеличения или съкращения на разходи.
