Липсата на ясна законова дефиниция на „достъп до образование“ в България води до реални неравенства и ограничава избора на учениците след 7. клас. За това предупреди в Националния пресклуб на БТА в Ямбол Огнян Исаев, директор на програма „Образователни възможности и постижения“ във фондация „Тръст за социална алтернатива“, представяйки резултати от тригодишно проучване за универсалния достъп до средно образование в 15 области.
Какво означава „достъп“ и защо думата тежи на практика
Анализът на фондацията очертава значим вакуум: в действащата нормативна рамка няма изрична, унифицирана дефиниция за „достъп до образование“. Това оставя широка свобода за тълкуване между институциите и на практика влияе върху възможностите на учениците да изберат профил или гимназия извън населеното си място.
По думите на Огнян Исаев, в редица европейски държави достъпът се разбира не само като право на записване, а като съвкупност от осигурени условия за участие в образованието.
„В Германия и други развити образователни системи универсалният достъп включва транспортни разходи, хранене в училище, покриване на учебни пособия, участие в образователни дейности и дори подкрепа за дрехи и обувки, когато това е необходимо. Идеята е ученикът да бъде изцяло фокусиран върху обучението си, а не семейството му да се чуди как ще стигне до училище, какво ще яде и как ще си купи учебници“, заяви Огнян Исаев.
Когато дефинициите се разминават
Различните разбирания между институциите допълнително усложняват картината, подчерта Стела Костова, председател на сдружение „Ромска академия за култура и образование“ (РАКО).
„Дефиницията за достъп до образование е различна във всяка институция и дори за всеки ръководител. Децата, които искат да продължат в елитни гимназии в друга община, реално нямат достъп до образование, когато транспортът и учебниците са непосилни за семействата им“, каза Стела Костова.
Тя описа и конкретните разходи, които често наклоняват везните срещу учениците от по-нискодоходни домакинства:
„Едно помагало по английски език може да струва над 100 лева (≈51 евро). Представете си четиричленно семейство с доход на минимална работна заплата – без значение дали говорим за българи или роми – за тях е изключително трудно да осигурят всичко необходимо.“
История за ефекта от целенасочена подкрепа
Като добър пример беше представен Давид Сандев – участник в програмата „Равен шанс“, който е завършил средното си образование с отличен успех.
„Ако не бях участвал в тази програма, съм сигурен, че нямаше да мога да взема матурата по български език и литература с такъв висок резултат. Подготовката, тестовете и работата с преподавателите бяха ключът към успеха ми“, сподели Давид Сандев.
Той допълни, че мечтае да учи в Академията на МВР и вече работи като координатор в РАКО, за да подкрепя други ученици.
„Искам да дам възможност на други деца да постигнат добър успех и да не се отказват заради липсата на средства“, каза още младежът.
Фокус: Ямболска област
Проучването в Ямболска област обхваща 28 училища – професионални и профилирани гимназии, средни и обединени училища, както и 10 основни училища от населени места без средно училище. Добрата новина е, че за учебните 2022/2023 и 2023/2024 година почти няма ученик, завършил основно образование, който да не се е записал в среден етап.
Транспортът в рамките на общините е осигурен и безплатен, но проблемите започват при обучение в друга община или в т.нар. „елитни“ гимназии. Тогава семействата поемат всички разходи – пречка, която реално ограничава избора на учениците от по-бедни домакинства.
По-големият проблем обаче е завършването на средното образование. През 2022–2023 г. в областта са се дипломирали 554 ученици, докато същият випуск в 7. клас е бил 1399. Това означава, че над половината от започналите средно образование не стигат до диплома.
Причините, посочени от екипа на изследването, са разнообразни: отпадане, преместване в друга област, прекратяване на обучението след 10. клас с цел шофьорски курс, както и достигане до 12. клас без успешно положени държавни зрелостни изпити. По закон средното образование е завършено само при успешно положени държавни зрелостни изпити.
Контекст и следващи стъпки
Тенденциите, посочени от проучването, подчертават нуждата от единна, прилагана на практика дефиниция за „достъп до образование“, която да включва не само правото на записване, но и мерки за равнопоставено участие – транспорт, хранене, учебни материали и подкрепящи дейности.
По думите на Огнян Исаев проблемът е национален и не бива да се етнизира или стигматизира. Изводите и препоръките се предоставят на отговорните институции – Министерството на образованието и науката, Министерството на труда и социалната политика и Народното събрание – с цел устойчиви решения.
„Затова решихме тези данни да ги съберем на едно място, да ги предоставим на хората, които вземат решения, не само на Министерството на образованието и науката, но и на Министерството на социалната политика и Народното събрание. Водим разговори, опитваме се да даваме препоръки“, обобщи Огнян Исаев.
Обобщение
- Проблемът: Няма ясна, общовалидна дефиниция за „достъп до образование“, което води до неравенства и ограничен избор след 7. клас.
- Ефектът: В Ямболско записването в среден етап е почти пълно, но завършилите през 2022–2023 г. са 554 спрямо 1399 в 7. клас – повече от половината не стигат до диплома.
- Причините: Финансови бариери (вкл. учебни помагала за над 100 лева (≈51 евро)), транспорт извън общината за „елитни“ гимназии, отпадане, неположени матури.
- Европейският урок: Универсалният достъп включва транспорт, хранене, пособия и допълнителна подкрепа.
- Посланието: Не етнизирайте проблема; нужни са координирани мерки и законова яснота за реален, равнопоставен достъп.
